Йорданка Христова за мен е пример за истинска дама – защото умее да приема времето с достойнство. Би трябвало всички да се научим да остаряваме с достойнство като катедрали. А не да изпадаме в крайности като Лили Иванова, например. Аз съм го кръстила Синдром Лили Иванова, защото за мен това е заболяване, въпреки че съм много позитивно настроена към нея. Много я харесвам тази жена, тя ми беше клиент преди няколко години. Дойде при нас след като реши, че устните й не са във формата, която тя би желала.

Беше ли вече с такава голяма уста?

Не. Тя дойде за коригиране на устни с траен грим. Каза, че идва от Германия, беше правила там една несполучлива корекция, която ние реално  трябваше да оправяме. Направихме го тук, както тя пожела, пак не стана красиво, според мен.

В какво точно се състоеше процедурата?

Искаше да придадем обем на устните й, който обем обаче не се постига по начина, по който тя настояваше. Тя изобщо отказа да се вслуша в нашето мнение, просто си дойде подготвена и искаше от нас да бъдем само изпълнители. Сега за първи път си позволявам да коментирам, че тя е била наш клиент,  по-скоро би трябвало да го скрия. Но тя просто не ни послуша.
После Лили отиде някъде другаде да си прави устата, защото това днес не са нейните устни, които аз много добре познавам. Тя просто се поддаде на модата на така наречения „коралов риф“ – един проблем който си заслужава да коментираме.

Вие нищо друго ли не правихте за нея?

Не. Тя категорично отказваше дори да вземе тестери, което на мен ми стана странно. Видях един консерватизъм, но той пак е толкова краен, че в един момент стига до другата крайност – това, което се получи с устата й. Тя е на два полюса от козметична гледна точка. От една страна отказваше всичко и казваше, че ползва един крем с много остаряла формула, аз предположих за какво говори. Това е Клод крем, много звезди и жени, предимно свързани с телевизията са го ползвали. И това веднага си пролича при Лили. Като видиш някого, сбръчкан като мопс, значи е ползвал този „прочут“ крем...

Т.е., значи е работил в телевизията?

Работил е в телевизията и ползвал този легендарен крем, който водещата Адриана Цанева го е предлагала и на мен. Продаваше се в кофички от кафе и беше наистина като мит, как да стигнем до него, едва ли не крем само за богоизбрани. Какъв е проблемът – това е една много плътна текстура, която седи като маска на лицето, не втора кожа, а маска. Това е в противовес на абсолютно всичко, първо, защото съдържа неестествени суровини, едната част от тях просто пречат на кожата да диша. Когато ползваш дълго време такъв продукт, ефектът е сигурен, тогава и чичо Хирург не може да ти помогне. Защото по-бързо изтъняват кожните слоеве. Ти можеш да коригираш една дреха, да зашиеш дупката или да изправиш плисето, но трябва да имаш тъкан. А като нямаш тъкан, когато тя цялата е на дупки, никаква корекция не е възможна.

Да се върнем на добрите и лошите примери...

Лили Иванова например, има спад на горния клепач, това е една операция, която много успешно се прави в България, аз съм си правила. Това не е козметична операция, защото поради това падане на клепача човек започва да губи зрението си. Но тя очевидно отказва да я направи. Очевидно е, че има смъкване на носа, загуба на подложка. После, първото нещо, по което си личи възрастта на една жена – ръцете и шията. Тя вече излиза с дълги ръкави, задължително използва ръкавици, т.е., старчески петна и увиснала кожа. С една дума, лоша поддръжка, липса на разумна програма. Времето безмилостно напредва и тя трябва да приема нещата малко по-стоически, според мен.
Затова за мен добрият пример е Данчето Христова. Тя приема мъдро, много позитивно промените, взима мерки навреме и изглежда блестящо. Не знам какво е правила, но много разумно си е пипнала всичко. Аз харесвам и приветствам всякакъв вид намеса. Всичко, което не пречи на здравето и всичко, което е видимо, е добре да бъде пипнато.
Ирина Флорин е много добър пример, тя сякаш се замрази в последните 20 години....
Камелия Тодорова също хич не изглежда добре. И сега, като го казвам, се сещам, че тя и Лили Иванова ходят при един и същи дерматолог. Страх ме е да го споделя, защото съм негова ученичка, но възможно е те просто да не го слушат, както се получи с Лили при мен, да са много вироглави и докторът да няма вина за резултата. Просто на някои хора не можеш да им помогнеш, защото те си имат готови разбирания. Но факт е, че и двете изглеждат кошмарно.

В какво се изразява Синдрома Лили Иванова?

Преди всичко, в панически страх от старостта. За мен това е психологически проблем, който трябва да се лекува. Няма нищо страшно да надебелееш, няма нищо лошо да остарееш. Човек трябва да приема неизбежното с достойнство. Аз много уважавам Лили Иванова за нейния железен режим, природосъобразен начин на живот и т.н., но после, не знам по какъв начин тя се подвежда и отива в другата крайност.

Познавате ли други хора, които страдат от този синдром?

Голяма част от моите клиенти страдат от него. Панически страх, много крайно състояние, обричане на живота си на тази, така да го нарека, кауза пердута.

Всъщност, това не е ли синдром на тези, на които външността е осигурявала различни привилегии?

Майка ми го нарича капитал, външността е била техният капитал и това е грижа за капитала. Но, когато се стигне то това паническо състояние, те приемат по-сериозните терапии като самопризнание, че са остарели. Затова и се страхуват да ги направят. Устни, гърди, това си позволяват, защото това се прави и от младите, не им изглежда, че са остарели.
Затова казвам, да приемаш истината и да направиш необходимите промени. Ето, например, Катя от Ритон изглежда много добре, Силвия Кацарова също, не знам какво са си правили и двете, но са го направили добре. Аз първо виждам ръцете и шията на една жена, след 50 годишна възраст там си проличава най-ясно кой е полагал добри грижи за себе си и кой не.

Това не е ли ген?

Не, на първо място състаряващ фактор е слънцето, след това са алкохолът и цигарите и разбира се, психиката. Кожата е един изключително чувствителен орган. Т.е. тя е директно свързана с нервната система.