Федерер: Днешните медии са пристрастени към трагедиите
08.06.2011 16:20 | Видян 3560 пъти
Една от институциите в световния тенис, швейцарецът Роджър Федерер рядко говори за живота си извън корта. Затова и от сайта Basler Zeitung решиха да си поприказват с 29-годишния маестро за всичко, което го вълнува извън играта. Иначе мълчаливият Роджър с удоволствие откликна на поканата.
Коя е най-голямата Ви страст извън спорта?
Семейството ми, разбира се. Аз съм семеен човек и бих искал да прекарвам колкото се може повече време със съпругата ми Мирка и децата, с моите родители и с тези на половинката ми. Разбира се, важно място в живота ми имат и приятелите.
Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте станал професионален тенисист?
Веднага бих казал футболист. Това обаче не се брои. Последните ми години като ученик вече бяха изцяло концентрирани върху тениса. Определено не се виждам да работя с цифри. Може би ми се наложи да напусна училище твърде рано, далеч преди да съм наясно какъв точно бих искал да стана. На 12-14 години изобщо не съм се и замислял над този въпрос. Тогава си мислех, че имам много време и ще обмислям тези неща когато стана на 16, 18 или 20 години. За съжаление обаче изпуснах тези години.
На какво Ви научи спорта, което не бихте научили от обикновения живот?
Да се справям под сериозно напрежение. Да контролирам емоциите си. Благодарение на спорта получих шанс да се запозная с различни култури и хора от цял свят. Ако не бях станал професионален тенисист, не бих могъл да се науча на това. Благодарение на спорта намерих много и невероятни приятели, но открих и много такива извън него.
Коя е последната глезотия, която сте си позволил?
Докато бях в Съединените щати преди няколко месеца си купих блузка. Честно казано, дори вече не помня каква.
Кое е последното спортно събитие, на което сте присъствали като зрител?
Пак е от дните, в които бях в САЩ. Изгледах мач от НБА на Лос Анджелис Лейкърс, докато бях в Бевърли Хилс, и след това един на Маями, докато бях във Флорида. Наблюдавах и двете срещи от първия ред, непосредствено до площадката. Бе невероятно преживяване.
Ако бяхте крал на Швейцария, какво бихте променили?
Наскоро имах интересно преживяване. Казаха ми, че много швейцарци биха искали да им бъда крал. Бе доста шокиращо. Отговорих, че не съм кралска особа и за да се замисля по въпроса, най-напред трябва да поостарея и да понатрупам бели коси. Иначе като във всяка страна по света и в Швейцария има неща, които ми харесват и такива, които би трябвало да се променят.
Например много ми харесва това, че отношението към всички е еднакво. В Маями, Дубай и на повечето други места по света например нямам никакъв проблем да отида на ресторант в последния момент. Винаги имат запазени маси за знаменитости и в най-натовареното време - 21,30 часа, без проблем бих могъл да вечерям с компания. В Швейцария такова нещо няма как да се случи. Ако в ресторанта няма места, действително е така - всички са равни. И това ми допада.
Колко често ходите на фризьор и много ли пари давате за прическата си?
Опитвам да го правя поне по два пъти на месец. Всичко обаче зависи от това, дали имам време. Случвало се е да го правя и за удоволствие. Понякога ми излиза скъпо, друг път - по-евтино. Имало е и случаи, когато са ме канили.
Кое е последното ядене, което сам сте си приготвили?
Изобщо не мога да готвя. Това е едно от нещата, на които искам да се науча след като сложа край на кариерата си. В това отношение винаги съм си бил късметлия. Мирка готви страхотно, нейните а и моите родители - също. Докато живях на квартира с трима приятели в ученическите ми години правихме доста опити в кухнята, но наистина не мога да си спомня кога за последен път съм се пробвал. Определено съжалявам, че не съм се научил да готвя.
В какво вярвате?
В много неща. Малко вяра никога не е излишна.
Кой е любимият Ви мирис?
На моите деца. Обичам и хубавите парфюми.
Коя личност би Ви била интересна и бихте искали да опознаете?
Като спортист ми е много лесно да се запознавам с други спортисти и да се забавлявам с тях. В същото време трябва да кажа, че сериозно разширих кръгозора си. Би ме заинтригувал разговор с художник или държавен глава. Много бих искал лично да се запозная с Нелсън Мандела, Мохамед Али или Майкъл Джордан. Иначе обичам да се запознавам с най-обикновени хора. Доставя ми удоволствие да разговарям с неизвестни личности.
Какво не можете да търпите?
Злобата, която ни залива. Вижте медиите днес - направо са пристрастени към трагедиите. Пуснете си телевизора и ще видите, че основното което показват са трагедии. Затова винаги се радвам, когато мога да погледам нещо спокойно. С удоволствие например гледах сватбата на принц Уилям и Кейт.
Какво бихте искали от живота още?
Надявам се да имам хубав живот и след като приключа с тениса. Разбира се не мисля за край на кариерата си. Наясно съм обаче, че не съм на 23. Скоро ставам на 30 така че е нормално да се замислям за бъдещето си. Определено бих искал да прекарам известно време в тишина в Швейцария.
Сигурно е, че когато това ми омръзне ще започна да пътешествам по света. Имам планове да посетя ужасно много места. Както такива, които вече съм видял, но заради ангажиментите ми не съм могъл да опозная по-добре, така и напълно непознати територии.
Най-вече бих искал да прекарам повече време със семейството и родителите ми.
свързани новини
НАЙ-НОВИ
Райко Гърлич с Наградата на София на...
„Всички добри истории, както в живота, така и в киното,...
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !