Людмила Филипова е внучка на премиера на България от 1982 до 1986 г. Гриша Филипов. След 1989 г. семейството й пропада от върха на обществото на неговото дъно. Людмила обаче не се отчайва – започва да се занимава с маркетинг и реклама. По-късно намира истинското си призвание в писането. Автор е на посветената на най-богатия българин книга Анатомия на илюзиите, по която вече се снима турски тв сериал, на сензационния разследващ роман за българските медици в Либия Червено злато, на Мастиленият лабиринт, Антихтонът на Данте, Стъклени съдби. Последното й творение е Аномалия, чиято премиера беше тази седмица. Това е поредният провокативен роман на Филипова с неподозирани връзки между събития и въпроси в стил ала Дан Браун. Първообраз на главния герой от романа е италианският принц Флавио Киджи. Той е типичен модерен човек от 21-и век, който се занимава с туристически бизнес. Организира културни събития, концерти и фестивали в Рим. За хобито си споделя, че това е работата му. Интересен факт е, че дворецът на фамилия Киджи е настоящата резиденция на италианския премиер Силвио Берлускони.

Каква щеше да бъде съдбата Ви, ако не беше дошъл 10 ноември. Щяхте ли да се занимавате с писане?

Тогава се занимавах усърдно с рисуване и се подготвях за кандидатстване в Художествената академия. Исках да правя анимация. Иначе пиша творчески от трети клас, но едва ли, ако не бяха дошли промените, които обърнаха живота на моето семейство щях да стана точто писател.

С какво Ви впечатли бизнесменът Васил Божков, който е първообраз на главния герой от първата Ви книга Анатомия на илюзиите – Борис Буков?

Това не е съвсем така. Медиите казаха, че той е първообраз. Когато започнах да пиша този роман, аз работех при него и той много ме впечатли като личност. Пък и не само мен - той впечатлява много хора. Интелигентен, противоречива, много силна личност. Може би точно някои негови черти използвах за образа.

Отказали ли сте се от амбицията си да се занимавате с политика, след като преди години безуспешно се пробвахте?

Не, не съм се отказала да се занимавам с политика. Все още нямам конкретни планове, но определено имам себе си за човек, който е от новото поколение млади хора. Ние сме в състояние да направим нещо добро за страната, вместо да мислим първо за себе си. Неслучайно останах тук. Имах много възможности да напусна, но не мога да си представя, че ще оставя страната си, защото някъде мога да живея по-добре.

Защо се хванахте да напишете кървава книга за медиците ни в Либия, по която щеше да прави филм Димитър Митовски (Мисия Лондон, Стъклен дом, Под прикритие)?

Точно приключвах Анатомия на илюзиите, когато преглеждах вестник, в който бяха снимките на медиците ни. Около мен имаше много хора, включително и политици, които бързо прехвърляха скучната страница, свикнали до болка с тези снимки. Въобще не се впечатляваха. Тогава нямаше никакво развитие по въпроса и си казах: “Господи, ние вече дори не ги поглеждаме! До такава степен сме свикнали!” Опитах се да си представя какво изживяват тези хора и тогава реших, че ако ги романизирам, може българите да вникнат в тяхната болка и характер. Тогава започнах да влизам навътре в историята, да разпитвам хора, които са запознати какво точно се е случило. Така стигнах до друга история, която още повече ме впечатли. А именно международният скандал за търговия с нелегални кръвни продукти, от които са починали три милиона хора, по цял свят. Това се превърна и във фабулата на романа, в който се опитвам да обясня причините и следствията за всичко онова, което сполетя нашите медици в Либия.

Мислите ли, че българските управници имат вина за всичко, което се случи?

Със сигурност всичко е тръгнало от небрежното отношение в самото начало. Защото са били заловени близо 80 души от най-различни страни, но само българите са останали.

Докъде мислите, че ще стигне войната в Либия, където сте били, докато сте писали романа?

Не мога да предричам подобно нещо. Не съм толкова запозната. Но съм безкрайно негативно настроена към манипулацията на общественото мнение по света за това колко е лош Кадафи! И колко са добри американците. Той определено не е толкова лош, колкото го изкарват.

Как се роди идеята за сюжета на последния Ви бестселър Аномалия?

Става въпрос за Нещото, което най-много е вълнувало Исак Нютон. Цели 70 години той се е опитвал да разчете скритите послания в пророчествата от Библията: и в Стария, и в Новия завет. Бил е абсолютно обсебен от тази идея. Най-накрая Нютон успява да разчете тайната или поне смята, че го е направил. Стигнал е до няколко много интересни открития. Едното от тях е, че през 1997 година ще бъде второто пришествие, което ще започне от Рим. Другото е, че през 2011 година ще се появи новият вид. И третото е, че ако всичко върви добре, през 2034 г. или през 2060 година ще дойде краят на света. Той не е вярвал в Апокалипсиса. За него краят на света е едно ново начало, но не нашето. Тръгнах от тези открития и започнах да търся в детайли по какво е работил Нютон, с кого е разговарял, какво се е случило, когато е разбрал тези тайни. През 1721 година гениалният учен се опитва да предупреди църквата за откритията си и моли хората да бъдат информирани, за това, което предстои да се случи. Отказват му, защото не бил вярвал в Светата Троица. Тогава Нютон пише до Папата. А точно в този момент духовникът умира.

Как избрахте принц Флавио Киджи за прототип на главния герой в книгата Ви?

Преди две години, когато бях в Рим, за да работя по проучванията си за книгата, се запознах с журналистката Венета Ренова. Тя даде идеята за създаването на Аномалия. Разказа ми за фамилия Киджи и предложи именно тяхната история да бъде сюжетната линия в романа. На мен ми стана крайно интересно. Не вярвах, че фамилията Киджи ще се съгласи да се напише книга за живота им. Една година не получих никакъв отговор, но започнах да работя по Аномалия. Точно така се получи и невероятното съчетание на няколко сюжетни линии. Във фамилията има толкова интересни истории, че много се чудех коя точно да разкажа. Заради това реших да се придържам към основната идея, която искам да предам, а именно съчетанието за пророчеството за новия вид, проекта на Пентагона за следващото ниво на интернет. За следващото ниво, което ще е общуване чрез мисли, а не с клавиатури.

Какви са отношенията Ви с него?

Много съм му благодарна за подкрепата, която ми оказа при работата по книгата. Флавио успя да развие цяла сюжетна линия, която е свързана с маршала на Светата Римокатолическа църква, която заема една от много интересните позиции, поддържана от фамилията.