Попаднали на ръба на дълбоко пропадане, както ви разказахме в минлия брой, силните мъже в ЦРУ тържествуват, когато на изборите в края на 1976 г. за президент е избран демократът Джими Картър. Не че службата обича неговата партия, но неувереността и емоционалността на новия държавен глава идват дюшеш на тайните ченгета. Те не се лъжат, че ще могат да го водят за носа. Няма нищо учудващо в най-сериозната им криза от онова време.

Посланик в Иран, след свалянето си като бос на ЦРУ заради скандалите Уотъргейт и Алиенде, е старият агент Ричард Хелмс. Той е станал най-добър приятел на шаха, който както ще припомним е на власт благодарение на американската служба по поръчка на петролните концерни. Благодарение на това обаче ЦРУ подценява ситуацията – в Техеран няма дори един агент, който говори фарси. Службата проспива задаващата се ислямска революция в ключовата за световния мир и нефтените пазари държава.

От Париж аятолах Хомейни успява да организира съпротива срещу режима, за която американците разбират в последния момент, когато вече текат бунтове и въстания. Хелмс не само изпуска момента да започне диалог с опозицията, той не е усетил дори здравословния проблем на шаха, който се задълбочава – рак. Нещата стават ясни за опитния разведчик едва когато владетелят го моли да му уреди лечение в най-добрата клиника в Ню Йорк. Не след дълго шахът умира в САЩ, а хората от улицата помитат властта му и Хомейни прави ислямистко-антиамериканска революция. Правителството му отнема през 1979 г. концесиите на петролните гиганти, а провалът за ЦРУ е гръмовен.

Президентът Картър изпада в истерия обвинява службата във всички земни грехове. Уволнява 600 агенти. Защото междувременно ЦРУ е проспало и руското нахлуване в Афганистан на 12.12.1979 г.

Джими не си прави само една сметка – навлиза в предизборна обстановка. ЦРУ успява да му разиграе т.нар. заложническа криза, при която “ислямисти” отвличат американци, пребиваващи в Иран.

Комбинацията не е изненада. Шеф на кампанията на републиканския съперник на Картър на изборите през 1980 г. е Уилиам Кейси. Вече познавате името на този агент от разказите ни за работата на службата във Виетнам и Чили.

“По случайност” заложниците от Иран са освободени в деня, в който Рейгън е избран за президент на САЩ

Това прави Кейси негласен господар на Белия дом през двата мандата на президента Рейгън, който е негово политическо творение.
Кейси е назначен за шеф на ЦРУ. По своя актьорски начин Рейгън го определя като: “Очите и ушите на свободния свят”. Кейси обаче е много повече. Милиардер от борсата, шеф на Комисията по ценни книжа, той започва да манупулира политиката в интерес на икономическите си интереси, оставен от президента да прави каквото си иска. Той измисля гениална схема как да се възползва от новото си положение в Иран и да прави пари.

Замислен е поредният преврат в Латинска Америка по добрия стар калъп на ЦРУ. Народът е избрал неудобен за САЩ лидер, който мултинационална компания плаща да бъде сменен. В случая това е Даниел Ортега в Никарагуа.