“Как да поздравя България? Какво да напиша”, попита ме великият Робърт Де Ниро, сякаш сме стари приятели. Нито за миг той не показа нервност, въпреки че много журналисти от цял свят искаха същото от него на пресконференцията на журито на фестивала в Кан. Жури, което както вече знаете, той оглави с много достойнство и чувство за хумор. “Нещо във ваш стил”, отговорих аз. И момчето от Бронкс, шофьора на такси и разяреният бик, написа най-простото възможно: “Здравей, България”. Без да е гледал нито за миг сутрешния блок на Нова телевизия. Докато се занимаваше с изхабения си оранжев маркер и вземаше писалката ми, за да остави автографа, разправяше колко голям е натискът върху канското жури.

“Най-трудно е да съдиш приятели, а ако ги подкрепяш, понеже са направили нещо хубаво, да те обвиняват за това”, споделя той. И наистина при два филма с участието на стария му боен другар Шон Пен – един американски на Малик (заедно с Брад Пит) и един италиански на Сорентино (без Брад Пит), мнозина веднага предрешиха избора на фаворита за Златната палма.
На 67 Де Ниро вече слага очила, за да чете, изглежда по-уморен, но доста по-свеж и младолик, отколкото го изкарват обективите. Цял живот камерата го е обичала, сега на посребрени години сигурно му е все едно дали флиртът ще продължава.

Най-голямата награда за Де Ниро в Кан? Като истински италианец по кръв - да бъде шеф на кулинарното жури, което определя кой готвач ще прави гала вечерята за журито и ВИП гостите след закриването на фестивала. В компанията на веселяците от неговата арбитражна комисия Ума Търман и Джуд Лоу.

Още новини от червения килим в Кан четете в новия брой на Супер 19’, който от днес е по сергиите в цялата страна.