Николай Василев вероятно е единственият вицепремиер в историята на нова България, който си отива беден от властта. Той заема креслото в кабинета на Филип Димитров, когато СДС е още в епохата на Синята идея и Синята мечта. Правителството пада след малко повече от година на власт, след като Ахмед Доган му удря “депесарски шут”. Професорът от Софийския университет Св. Климент Охридски, син на академик, е сред вечните опозиционери – още от времето на соца. Активен участник в нашумяващия интелектуален кръг, наречен Клуб 1 ноември, който през последните дни издигна радикални призиви за обновление.

Професор Василев, ако позволите можем да започнем интервюто по оригинален начин. Вместо въпроси ще задавам Ваши цитати.
“Трябва национална революция”...

Да. Историческата спирала ни върна в началото. „Революция” в един смисъл – радикална промяна. „Национална” в два смисъла – като тотална (социална, икономическа, политическа, културна) и като променяща структурата на нацията, разместваща пластовете, стратификационно коригираща. Всеки да си отиде на мястото: пишман политиците – в махленските кръчми, намилионерилите се далавераджии – в пандиза, чалга-„елитът” – в тинята. И така нататък. Както си му е редът.

“Да направим граждански преврат”...

Когато в края на 90-те Костов каза „ДПС е проклятието на България”, не спорих, просто го допълних: „Партиите са проклятието на България!” Изобщо! Всички! Защото не са нормални партии, а търговски дружества, обслужващи лидерите и активистите си. Затова гражданското общество чрез своите структури трябва да вземе властта и да изпрати партиите на временна почивка. Когато заприличат на истински партии, да заповядат отново! Днес се колебая дали съм бил прав – в гражданските сдружения влизат и се подвизават същите хора, развихрят се същите интереси, проявяват се същите пороци!

“Да строим затвори”...

Ами да! Само това може да ни извади от кризата – масирани строежи на затвори. Като виждам колко от „героите” на прехода са за там, наличните няма да стигнат. Ще строим затвор, огромен затвор, както е писал колегата Вапцаров, много затвори впрочем, с яки бетонни стени. Приток на инвестиции, нови работни места, високи възнаграждения – така ще живне икономиката! Ще живне, дай Боже, и моралът!

“Обществото е пред гибел”...

Може би малко силно казано. Но основанията за тревожното предупреждение са напълно реални. Обществото може да съществува като механичен сбор от разнопосочно щъкащи индивиди, но да е загинало като ефективно функционираща общност.

“Няма кой друг, освен нас самите, да защити правата ни – правозащитниците нямат интерес да служат на хората, защото ако нямаме проблеми, няма и те да имат финансиране”...

Повечето от правозащитните и природозащитните организации, наплодилите се секти и проправителствените „неправителствени” сдружения биват финансирани отвън, от персони и фондации, чиито интереси изобщо не съвпадат с интересите на родината. Тези структури нямат интерес да решават проблемите; те се хранят от проблемите; проблемите са техният изобилен поминък. Кой идиот ще заколи кокошката, която му снася златни яйца! Където има проблеми, те ги изострят; където няма, ги създават!

“Олигарси като Петя Славова – келнерка, направила 500 милиона с две ръце или два крака, ни се подиграват”...

И нагли, на всичкото отгоре! Не стига, че изсмукаха България, ами ни се смеят в очите. В едно нейно интервю прочетох сърцераздирателните признания, че била сервитьорка в кръчма, че не се срамувала от работата си, че всичко, което има, го е постигнала с двете си ръце. Вярно, че няма срамна работа. Няма защо да се срамува, че е била сервитьорка. Ама аз познавам десетки келнери и келнерки, всичките с по две ръце, пък не са си струпали 500 милиона евро, некадърници такива. Поне си мълчи, девойко, никой не те е бил през устата да дразниш “некадърниците”, които с две почтени работни ръце най-много инфаркт да си спечелят, стресоиден рак да си струпат, до трайно намалена работоспособност да я докарат!

“Управляват ни yes-man-и. Това са хора без лично достойнство, как тогава да защитават националното достойнство”...

Защитата на националното достойнство е пряко свързана със защитата на националните интереси. Илюзия е да мислим, че българските интереси съвпадат с интересите на нашите партньори и съюзници отсам и отвъд океана напълно и по всички проблеми. Там, където те се разминават, управляващите и представителите ни в международните институции са длъжни да бранят националните интереси, а дори при постигнат консенсус необходимите компромиси и наложилите се отстъпки да бъдат направели и от двете страни, не само от нас. На практика априорното „Да” звучи още преди да са ни попитали нещо. Затова до върховете на властта не бива да допъплят шушумиги, плазмодии, комплексари, лица с ниско или никакво самочувствие. С каквито впрочем са фрашкани въпросните върхове.

“Съдебната система работи като пералня”...

Пералня за престъпници. За разлика от Съединените щати, които от създаването си досега са били страната на неограничените възможности, България от „демократизирането” си досега се е превърнала в страната на неограничените невъзможности. Тоест, ако кажете за нещо: „Не, това не е възможно!”, не го казвайте, защото у нас именно невъзможностите се реализират неограничено. Нормалните криминогенни общности перат пари, ние перем и престъпници. Спомнете си политик, заподозрян в каквито и да било мушмурощини (примерно, Венци Върбанов, Николай Цонев, Стефан Софиянски, Ахмед Доган и др.), да е влязъл в съда и да не е излязъл от там оневинен, чист, препран с омекотител, изсъхнал, изгладен, като слънце, ангел Господен и отгоре! Спомнихте ли си? ‘Щото и аз не.

“Наричам американския посланик “лицето Уорлик”, за да не го нарека “задник”...

Добре, де, разбирам намека ви, ще си го нарека направо „задник”. Бърка се във вътрешните ни работи, натрапва съвети, раздава оценки. Вярно, че в някои случаи е прав, но това не оправдава поведението му - недопустимо за един посланик, допустимо за имперски генерал-губернатор. Освен това вдигна в двора на посолството (с благословията на нашенските „йес”-мени) паметник на загиналите над София американски летци – убийци на близо 2000 невинни български граждани. И ако погледнем обективно, той че е задник, задник е, но двойни задници са премиерът и министърът на външните работи, който трябваше да му тегли шута моментално – да разбере, че е на територията на суверенна държава.