Българската музика има потенциал да печели няколко пъти повече възнаграждения от авторски права, ако получи по-справедлива законодателна среда, каза още той.

Лаури Рехард, международен експерт по авторско право и консултант на Международната федерация на музикалната индустрия (IFPI) бе на работно посещение в България на 17 септември (петък).
Той се срещна с представители на парламентарната комисия по Култура, гражданско общество и медии и взе участие в дискусията на тема „Авторско право и лицензиране” на музикалната конференцията SeeMe 5.

Относно предвижданите промени в Закона за авторското право и сродните му права, г-н Рехард изтъкна три основни проблема, които могат да доведат до стартирането на наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу България. Единият е премахването на чл. 26, който въвежда компенсационни такси за копиране на защитено съдържание за лична употреба. По закон тези такси се плащат от производителите или вносителите на празни носители на информация (дискове, „флашки”) и записващи устройства и служат за компенсиране на правоносителите от сферата на музиката, театъра и киното, за това, че техни произведения се копират за лична употреба от хората. Според Закона за авторското право, защитено съдържание не може да се копира без разрешение от съответните правоносители.

„Според Европейска директива са възможни изключения, но страните членки на ЕС са задължени, при наличието на подобни изключения, да компенсират правоносителите чрез такса”, каза г-н Рехард. „При наличието на изключение в закона – чл. 25 от Закона за авторското право и сродните му права, но липсата на въведена такса – отпадането на чл. 26, каквато е ситуацията в момента с проектозакона у вас, България рискува да наруши Европейските директиви и срещу страната ви да стартира наказателна процедура от страна на Европейската комисия”, каза още той.

Другите му критики бяха отправен към чл. 40 от предложените промени в Закона за авторското право. „Единият проблем е в драконовските административни мерки, които са предвидени към дружествата за колективно управление на права. Да, трябва да има регулация, за да могат легитимните организации като ПРОФОН да работят, а „сенчестите” да бъдат затворени. Но има много ненужни административни изисквания, които освен време, ще костват и много средства, както на творците и техните организации, така и на Министерството на културата и българския данъкоплатец”. Третият момент, който г-н Рехард посочи като негативен в предложените промени в Закона за авторското и сродните му права е това, че специална комисия трябва предварително да одобрява тарифите на дружествата. „Това е в пълен разрез с практиката в Европа и предложенията на Европейските директиви в областта. Да, трябва да има възможност за медиация, но само когато носители на права и ползватели не могат да се разберат за размера на таксите. Не и преди това”, посочи г-н Рехард.

Като цяло той поздрави правителството за желанието му да направи промени в Закона за авторското право в България, но спомена, че те трябва да са в унисон с Европейското законодателство и правила, в противен случай страната ни рискува срещу нея да стартира наказателна процедура от страна на Европейската комисия.

Г-н Рехард посочи и световната тенденция в музикалната индустрия – приходите от авторски права в последните години нарастват, докато общите приходи рязко спадат. „Убеден съм, че музикалната индустрия в областта, свързана с авторските права в България има добро бъдеще, наблюдавайки работата на ПРОФОН. Сигурен съм, че в близко бъдеще това дружество ще бъде много по-силно и ако им се предостави по-справедлива правна среда, българската музика има потенциал да реализира в пъти по-големи възнаграждения”, каза още той.