Вежди Рашидов ми е добър познат и е уважаван скулптор, но друга РАБОТА е човек да бъде министър. Нямаше как да не го видим всички, понеже тези дни хич не му върви с публичните изказвания.

Последно, на 15 септември се призна за тройкаджия и закле учениците в приложното училище да не бъдат като него. За да не станат и те министри. Получи се добра илюстрация на управлението, само дето тя не говори в негова полза.

Да говорим ли и за историята в парламента миналия петък? Нито му беше работа на Вежди да издребнява и да навлиза в уточнения кой кум, кой сват, кой на булката брат в кърджалийския турски театър. Нито пък трябваше да говори, преди да е проверил простите факти. Стилът “една жена каза, че...” може да отива на Гинче Караминова или на леля Цецка, но не му пасва на Вежди.

Защото, като се изказа неподготвен, изкара Лютви Местан герой. А той и без друго печели симпатии сред културните хора като депутата с най-добър български език в родния парламент. Пък макар и турчин.

Апропо, тези дни разбрах за класация на световните арт сайтове за най-добре продаваните български художници и скултори с участието на Рашидов, която звучи доста безрадостно.

За кой ли път като чуем за култура и...Като в онази приказка: “Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”!