Писателката, която направи Васил Божков литературен герой, продаде правата за филм по либийската й книга Червено злато, която първа разкри истината за тежките отношения между нашите медици и им направи психопортрети.

Разкажете повече за новата Ви книга Стъклени съдби?
Това е трилър. Засяга проблем, който смятам, че е твърде важен за днешните хора и фатален за утрешните. Повечето от нас дори не подозират, какви рискове се крият зад безконтролния обмен на генетичен материал, човешки ембриони, както и експериментите с тях. Сигурно ви звучи отвлечено и чуждо, сякаш не касае вас. Започнах задълбочено разследване. Търсех отговори, които интересуваха лично мен. Ужасих се докъде сме стигнали. Хората са се отнесли в желанието си да заменят Господ. Достигнах до данни за реално производство на човешки същества в своеобразни фабрики. Всеки ден се произвеждат стотици, които ще бъдат избирани впоследствие от бъдещите си законни родители по каталози. Биологичните им майки и бащи ще останат в тайна. Вече имаме технологиите да отменим Господ. Проблемът е, че не знаем посоката, в която вървим. А това може да значи катастрофа.
Говори се, че по предния Ви литературен хит Червено злато, посветен на медиците ни и истинската им история в Либия, ще се снима филм?
Да, правата са откупени и се прави международен проект. Освен това самата книга в момента се превежда на няколко езика и ще бъде издадена поне в 4 страни. А аз се захванах с четвърти роман.
Какво Ви мотивира да пишете книги въобще?
Винаги съм знаела, че  ще пиша. За първата си творба Анатомия на илюзиите събирах материали цели 5 години. Обмислях я, но не виждах ясно отделните сцени. Един ден през 2005 г, видях в съзнанието си първата сцена  – срещата между Анна и Борис. Оттогава не мога да спра.