Според официалната статистика, оповестена само преди дни, всяка пета проститутка в рамките на ЕС е българка или румънка. В темата за емигрантите тази тема не може да бъде подмината, но една от най-трудните задачи в журналистиката е да получиш пълноценно интервю от проститутка.

Затова Мартин Карбовски се „жертва” и си поръчва българска проститутка в Атина, която му струва 50 евро за един час. В този експериментален филм Карбовски не е водещ – той е клиент, който в опита си да не бъде разпознат даже си сваля очилата, а поради спецификата на материята се налага да използва скрита камера. Проститутката се казва Линда/Лидия, на деветнадесет години, от Пазарджик, има две деца, които са в България, а съпругът й, който също е в Гърция, е и неин сводник. Единственото нещо, което той прави, докато тя обслужва пакистанци, гърци и албанци, е да проверява по телефона дали клиентът не е просрочил времето, за което е платил. Линда твърди, че си харесва работата и не би искала да чисти къщи или да гледа стари хора. Получава по 40-50 евро на сеанс и твърди, че след година вече няма да е проститутка.

Във филма има и втора сюжетна линия, отново заснета със скрита камера – асистентка от екипа на предаването прави опит да си намери работа в заведение за компаньонки в Атина. Компаньонките седят в евтини тъмни барове и ухажват клиентите, за да поръчват скъп алкохол. Тези легални заведения българските емигранти в Гърция наричат „магазин”. Компаньонките сами решават дали да си тръгнат с клиента или да чакат следващия. Надницата им варира в зависимост от това дали са млади, хубави, дали говорят езика и дали предлагат допълнителни услуги. Асистентката ни получава предложение за 40 евро на вечер. Ако работи 30 дни, тя може да заработи на месец 1200 евро. За сравнение - една домашна помощница с късмет може да заработи към 800 евро на месец, но тя няма разходи за храна и за квартира. Простата сметка показва, че нашето момиче би продавала компанията и красота си в скапаните барове на Атина на цената на обикновена слугинска заплата. Жената, която й предлага работа гарантира, че работата е чиста, доходна и безопасна с рекламното си изречение, че не би излъгала за нищо, защото „има дъщеря на същата възраст”. Но тази жена едва ли би предложила същата работа на дъщеря си!

 „Честно казано това беше една проба!” – споделя Карбовски. – „Проба дали емиграцията има дъно и дали има хора, които са склонни да следват дъното цял живот. Отговорът е ясен – нашите момичета са там! И ако някой някой ден ви каже, че няма срамна работа, спомнете си какво ви казва Карбовски – срамна работа има! И тя в чужбина е приоритет на българките. На глава от населението ние имаме най-много жени, работещи като сексуални труженички в емиграция. Не всички са циганки. Има скъпи наши момичета, има евтини наши момичета. Когато внучката ви казва, че работи като сервитьорка или барманка, или шивачка в Гърция, вие не може да знаете какво точно работи тя. Тя е вашата съпруга, вашата сестра, вашата дъщеря, а все по-често - и ваша майка, която си дава тялото, защото не знае по какъв друг начин да ви отгледа. Обичаме да се хвалим, че българката е най-красивата жена, че е работлива, добра, къщовница и е умна и дори ни обича. Но статистиката като че ли е друга. Българката в емиграция е и това, което ви показваме днес. Тя може да работи като напива  възрастни гърци. Може да търка тялото си в приятно осъзнати пакистанци – срещу пари. Това също е тя.  Но ние – ние ще продължаваме да си я обичаме. Особено когато единствено тя заработва пари в семейството. Сбогом, момичета! Дори не искаме да знаем какво правите там. Просто пращайте пари!”