През 1970 година бял свят се появява един от автомобилите, които ще изиграят огромна роля в живота на много хора. Поне на тези, които живея в бившия СССР и други социалистически държави от този период, в това число и България. Това е ВАЗ-2101, известен още като „Лада“ и „Жигули“. А руснаците и до ден-днешен си го наричат „копейка“.

За този автомобил е писано много, но има и факти около неговата история, които не са толкова добре известни. Един от тях е, че той е направен с конкретна цел и тя не е да се даде на хората масов и достъпен автомобил, а малко по-различна.

Идеята са създаването се ражда през 1966 година

Идеята за производството на „народната кола“, както е описан автомобилът, е на Алексей Косигин, който е председател на Министерския съвет на СССР през 1966 година. Целта обаче не е да се даде достъпна машина на народа, а да се вземат натрупаните в него парични средства. Подполковникът от КГБ Игор Атаменко пише в книгата си „КГБ – ЦРУ: кой е по-силен?“, че по това време гражданите на СССР са имали около 90 млрд. Това е около 100 млрд. долара по официалния курс и надхвърля общия годишен бюджет на Холандия, Дания и Белгия.

Народът не се доверява на Спестовната каса и ги държи „под дюшека“, което заплашва с чудовищна инфлация. Хората са свикнали с тоталния дефицит и за да го накараш да извади парите, трябва да му предложиш нещо по-специално. В такова се превръща съветски автомобил, направен за западни технологии и на относително достъпна цена.

Комунистическо име

Проектът е реализиран с помощта на FIAT, като се осъществява в град, който по-рано е бил известен като Симферопол. Заради дружбата между народите той е прекръстен в чест на Палмиро Толиати, който в продължение на 38 години е лидер на италианската комунистически партия. Толиати умира по време на почивка в Крим, а на погребението му в Италия присъства лично лидерът на СССР Владимир Брежнев.

Неуспешна „цветна революция“

Заводът в Толиати е строен 4 години, като първите автомобили слизат от конвейера през пролетта на 1970 година. Това са 6 опитни образеца – два сини и четири винено-червени. Серийното производство стартира през есента, но „цветната“ революция така и не успява – повечето коли са или бели или с светлокафяви.

Първорожец, Жигули, Lada

През 1968 година е организиран конкурс за името на новия автомобил, като едно от първите предложения е „Първорожец“. То не е харесано и колата е кръстена „Жигули“, о пък с това име се появяват проблеми. Затова и на автосалона в Брюксел през 1971 година автомобилът е представен като Lada.
Проблемът с „Жигули“ е, че звучи като „жиголо“, а немалка част от произведените автомобили се продават в чужбина и западните купувачи едва ли биха харесали подобна аналогия. Пък и краткото Lada се чете по-лесно, отколкото неудобното Zhiguli.

Не става за руските пътища

В основата на „копейката“ е притежателят на титлата „Автомобил на 1966 година“ в Европа – Fiat-124. Италианската машина обаче е сериозно преработена, тъй като пътищата в СССР са ужасни лоши. Затова и в конструкцията на колата са направени над 800 промени, като основните са увеличен пътен просвет и различа трансмисия. Вместо дискови спирачки отзад са поставени такива с барабани. Автомобилът получава и специално разработен 1,2-литров мотор с 62 к.с.

Народен, но не най-евтин

Предложението на Косигин е реализирано, но автомобилът така и не успява да стане най-евтиният в Съветския съюз. Базовата версия струва 5000 рубли, което е с 1000 повече от „Запорожец“. Но пък ВАЗ-2101 е по-престижен.
Собствениците на Lada-1200 от първата серия за чужбина с носталгия си спомнят за техническото съвършенство на автомобила и миризмата на естествена кожа в салона. Масовият купувач обаче няма този късмет, тъй като колата се произвежда в огромен тираж. През 1973 година от конвейера слиза милионният автомобил, а година по-късно капацитетът на завода е увеличен до 660 000 коли на година. Съответно това води да спад на качеството.

Специални версии на милицията и КГБ

През 1974 година се появява ВАЗ-2101-94, която представлява модификация за милицията и специалните служби (КГБ). Освен по цвета и сигналната лампа, тези автомобили се отличават от стандартните и по новия си двигател – 1,5-литров ВАЗ-2103 с мощност 71 к.с.
По-късно излизат ВАЗ-21018 и 21019, които също са направени за специалните служби, като те първоначално получават роторни двигател, а след това и моторът ВАЗ-411 с мощност 140 к.с. С него ВАЗ-21019 развива почти 180 км/ч.

Европейски модификации

Модификацията за Европа се казва Lada 1200 S, като тя получава черни кантове на фаровете и специална решетка на радиатора, както и допълнителни пластмасови елементи по каросерията. В салона е поставен спортен волан, а седалките са с подглавници.
За Великобритания се предлага Lada 1300 ES, която освен по дясно разположения волан се отличава и различния цвят на покрива, както и по виниловите елементи по каросерията.

Бронзовата „копейка“

Автомобилът се произвежда до 1988 година, но дори в наши дни все още си има фенове. Хората реставрират своите стари „жигулита“ и ги тунинговат. А някои до такава степен са увлечени по тях, че им издигат паметник. На излизане от Москва по посока Волгоград има мраморен постамент, върху който е поставен стар ВАЗ-2101, покрит с бронз.

Световен шампион с ласкави думи за ВАЗ

Добър автомобил, който никога не се разваляше“, така описва ВАЗ-2101 един човек, който рядко произнася повече от 1-2 изречения наведнъж. Става дума за финландският пилот от Формула 1 Кими Райконен, световен шампион от 2004 година. Той започва кариерата си с рали-състезания, в които кара именно „Жигули“.През 1986 г. пък една от легендите във Формула 1 – Айртон Сена, седна зад волана на „Жигула“, за да завърти една обиколка на писта „Хунгароринг“. Твърди се, че легендарният бразилски пилот и трикратен шампион във Формула 1 сам е проявил интерес към колата.

Аутомедия.бг