Искането за референдум срещу еврото разцепи не правителството, както беше планирано, а екипа на президента Румен Радев. Станът на държавния глава се раздели на два лагера, които - странно защо по европейски - наричат себе си "лобита".

Едното е на Умните, в което влизат повечето млади експерти и дамите на Дондуков 2. А то държи на спазване на закона и нещо, на което държавният глава досега изключително много държеше за 8 години и почти 4 месеца на тази позиция - институционалността. Един от отбора - правният секретар Крум Зарков, даже демонстративно напусна екипа и така лиши бъдещата президентска партия от лидер. Другият кандидат за тази позиция - вицепремиерът в правителствата на Радев - Атанас Пеканов, пък остро разкритикува позицията на лагера на Богатите, чиято страна беше избрана от президента, независимо че досега самият Радев - и преди 3 г. пред Възраждане, и преди броени месеци пред студенти, използва именно юридическите аргументи, които сега твърди, че били "противонародни".

С други читави хора за бъдещето Радев не разполага. А слагането на България може към този кръг е неактуално - Александър Маринов отдавна е персона нон грата на Дондуков 2.

В кръга на Богатите влизат популярният като Копринката бивш кмет на с. Труд и настоящ съветник на президента Николай Копринков, другарят му по пловдивската линия на свиневъда, мечтаещ да бъде запомнен като коневъд ексшеф нае ТКЗС Георги Гергов - Пламен Узунов, известен още като Човека с плика и Джеймз Бонд, съпругът на неуспялата кандидатка за шеф на БОК Весела Лечева, която твърди, че съдът няма да казва какво да се случва в олимпийския комитет - Сотир Ушев.

Освен на паролата "30%" от времената на служебните правителства, групата се радва и на подкрепата на небогат и доказано честен човек като Димитър Стоянов, на когото на Дондуков 2 и тия, и ония викат "чичо Митко есемеса" по една история от политическия фолклор.

Дали е поръчка отвън, както твърдят от Възраждане, или е начало на кампания за бъдеща партия на Радев, играта с референдума, за който беше ясно, че ще бъде отказан с дата или без, тъй като има изрично решение на Конституционния съд и разпореждане в самата Конституция, трудно ще свърши работа.

Румен Радев е президент до 20 януари 2027 г., когато случващото се на 9 или 14 май тази година ще бъде отдавна забравено, освен ако някой не го напомни, но с обратен ефект. По закон той може да бъде само член, но не и лидер на политическа организация до тази дата. Не, че фаворизираният от него кръг на Богатите в стана му се интересува много от закона - доказано е многократно от различни членове на групата...

Проблемът е за по-близката по дата президентска кампания, която започва официално идната есен, когато са и изборите за държавен глава, но де факто вече е пред старт.

В нея - по всичко изглежда - ще се яви като ляв кандидат вицепрезидентът Илияна Йотова, която по право разчита на искрена подкрепа от партньора си 2 мандата на Дондуков 2, когото никога не предаде и когото прие и подкрепи във всяка негова крачка, независимо от всичко. Нейният имидж е на доказана проевропейка и напомнянето на епизода с внезапната пълна промяна на позицията на Радев, който публично обявява през годините точно обратното на последната си позиция, няма да се размине като скандал и дискусия.

Защо й се причиняват тези щети?

И още нещо важно: желанието да бъде погълнат електоратът на БСП, която първа - в лицето на заместник-председателя си Калоян Паргов още преди дни първа обяви истинска подкрепа за Йотова, помага за общото дело на червените и Радев? Който, сам по себе си, щеше днес да бъде само О.З. генерал, ако не беше именно БСП, която го подкрепи и организира кампанията му.

Екип на 19 минути