Една от най-обичаните български народни песни -Лале ли си, зюмбюл ли си, е намерена и изпълнена първо от Верка Сидерова, която я възкресява. Славеят на Добруджа стана на 99 години в събота.

Никой от многото опитали и записали вечния й златен "хит", дори гласовитият Георги Христов, не успяват да направят фантастичната песен, която цяла България обича, по-добре от Верка.

Много любима на милиони българи е и игривата й песен Изгряла е месечника - също фолклорна класика на всички времена.

Верка е родена на 26 април 1926 г. в Добрич. Тя популяризира прекрасната музика на своя край, предадена от нейните родители. И я превърна във вечно зелена и златна класика.

Сидерова става и една от звездите, при това първите, на прочутия планетарно наш академичен ансамбъл за народни песни и танци Филип Кутев.

Пее на големите сцени в 29 тогавашни държави по времето на соца, когато страните в света са почти наполовина като брой, а заради Желязната завеса българите рядко излизат извън тогавашния соцлагер.

Започнала кариерата си през 1952 г., лично избрана за солистка на академичния ни фолклорен ансамбъл от неговия основател, тя пее половин век активно, а издава музикални продукти и по-дълго през новия век. Сидерова издава и книга за 85-ия си рожден ден, която кръщава на любимата си песен. Пак през 2011 г. получава и най-високия ни орден Стара планина - Първа степен. 3 години по-късно Сидерова получава и почетна награда за приноса си към народната ни музика - една от многото в нейната колекция.

Въпреки почестите, тя живее в крайна материална нищета, както повечето големи артисти на България в късните си години.

В своето последно засега интервю пред БНР Верка Сидерова разказва:

"Аз се старая да запазя силата на духа и сама си създавам настроение. Ако се почувствам потисната, запявам някоя смешна песен, дори понякога от „солените“, дето народът ги нарича „понеделнишки“.

Казват – като остарееш, животът ти омръзва, но не е така. А на мен животът много ми е дал, благодарна съм на Бога и на моите родители за това. Но сякаш идва момент, в който трябва да връщаш всичко, което си взел, докато от теб не остане нищо. Много чета, книгите са моите другари. Решавам и много кръстословици – за „гимнастика“ на мозъка. Сама съм, но не се чувствам самотна. Щастлива съм, че съм оставила нещо за хората.

Навремето Филип Кутев, създател на Националния фолклорен ансамбъл, много ценеше песните ми, защото съм ги учила по онова време, в което Добруджа беше част от Румъния. Ние българите бяхме като някаква каста, много тачехме песните и традициите си. По-късно научих, че сме запазили обичаи, които в останалите райони са се изгубили.

Освен песните, в родния си край получих много добро образование. Завършила съм класическия отдел на гимназията в Добрич, научих няколко езика, а на един от учителите си – Кузманов се казваше (дано това го прочетат негови наследници), цял живот съм благодарна за отношението към езика, към книгата, което възпита у мен.

А като певица ме изгради Кутев – той ни учеше да подбираме само стойностни образци, да вникваме в съдържанието на текста, да преживяваме песните".

Михаил Първанов