Невероятната история на боксьора, който оцеля след тежък удар и кома, и заживя втори живот
23.03.2025 07:14 | Видян 277 пъти

На 41-годишна възраст Адонис Стивънсън трябваше да се научи отново как да говори, как да се храни и как да ходи.
Роденият в Хаити боец получи мозъчно сътресение през 2018 г. по време на десетата защита на своята титла на WBC в полутежка категория и беше въведен в кома за три мъчителни седмици.
„Бях шампион и умрях и сега се върнах. Не трябваше да съм жив. Трябваше да умра и Бог ми даде шанс, той ми даде живот. И сега имам работа“, каза Стивънсън, който сега ходи без затруднения и след много рехабилитация успя да си върне живота, каза пред DAZN.
„Когато получих мозъчното сътресение, не можех да ям, не можех да говоря, бях като бебе, трябваше да работя много, с Бог, защото когато умрях, Бог ми каза, че ще се възстановя, че тялото ми ще се възстанови с времето. Трябваше да се науча отново как да говоря, как да ям. Бях новородено дете. Трябваше да започна всичко.
„Не е въпрос на късмет (това, което ми се случи), това е Божие нещо. Късметът е Божие дело. Работих много усилено и Бог беше с мен. Моята мисия сега е да дам надежда, мога да тренирам, бих могъл да тренирам някого, но даването на надежда е различно, то е на друго ниво. Няма значение дали играете футбол или хокей, аз ще ви дам надежда. Тук съм, за да помогна на всички“, каза боецът, който заедно с WBC ще изнесе мотивационни разговори с деца и младежи.
Стивънсън е роден в Порт-о-Пренс, Хаити, но семейството му имигрира в Канада в търсене на по-добри възможности. До 14-годишна възраст Адонис беше извън контрол и започна да си създава проблеми със закона заради връзките си с банди, а пет години по-късно беше осъден за сводничество.
В затвора обаче открива в какво го бива. Един следобед, докато гледал телевизия, някои от съкилийниците му го помолили да смени канала. Той обаче отказа и докато надзирателите влязоха, най-малко 10 затворници лежаха нокаутирани на пода, докато Стивънсън насочи вниманието си към телевизора.
След освобождаването си през 2001 г. и на 24 години той се закле да промени живота си и се посвети на бокса. През 2006 г. той направи своя професионален дебют и само за една година той беше коронован за шампион на Канада и всичко се развихри оттам, до 2013 г. той беше световен шампион и неудържим, нокаутирайки Чад Доусън, Таворис Клауд, Тони Белю и Томи Каренси и Анджей Фонфара, но след това дойде равенството с Баду Джак и загубата от Александър Гвоздик и контузията, която щеше да го извади от пръстена.
„Когато станеш световен шампион, това е сбъдната мечта, но когато станеш шампион на надеждата (като мен), това е много повече. Защото като шампион умирах, честно казано умирах, сега се събудих, отнех живота си – защото Бог ми даде този живот – за да дам надежда на всички. Бог ми даде живот отново, сега ще последвам Бог. Аз съм човекът-чудо.“
Сега, четири години по-късно, Супермен Стивънсън се завърна във фитнес залите и от време на време може да бъде видян да удря чувала, защото уверява, че въпреки случилото се, той все още обича бокса.
„Това е моята страст“, завърши Стивънсън.


свързани новини
Александър Карелин - най-великият борец на 20-ти век
От жертва на побойници до страховит нокаутьор: Историята на Бадр Хари
Кимбо от улицата до UFC: Историята на един от най-влиятелните ММА бойци
НАЙ-НОВИ
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !