САЩ и Китай се плашат с война за Тайван тази седмица. Най-големият по население град на острова, чието португалско име е Прекрасния и който някои страни приемат за отделна държава, е Каосюнг, който малцина у нас дори са чували.

ВИЖ НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК!

Усещането в него, както и в цял Тайван, е по-скоро сякаш човек се намира в японски, а не в китайски град, макар всички наоколо да са китайци.

През последните години голямото пристанище, откъдето се изнасят най-много чипове и брандирани маратонки към цялата планета – това е основното производство на Тайван, е напълно преобразено, както и целият град.

Съвременната архитектура е навсякъде наоколо. Пипнати са до детайл всички сгради, даже някои скучни, ако ги погледнете отдалече небостъргачи.

Пристанището е „нападнато” от огромни декоративни човечета, по многото чупки и гънки на сградата на круизния терминал – произведение на съвременната архитектура.

Оттам е само спирка с трамвая – чисто нов и голяма гордост на местните хора, до прекрасната променада край най-широката част на залива. Наоколо всичко е произведение на съвременната архитектура, сградите са в единен ансамбъл, повечето приличат на цветя.

Насред залива плава огромно по размер момиче с огромна глава като от модните източни анимации, което е огромна туристическа атракция. Децата не спират да си правят селфита с него, а възрастните щателно внимават да включат и околните забележителни сгради.

Още спирка с трамвая отвежда туристите до основната нова забележителност на Каосюнг – въртящия се мост. Веднъж на ден, а през уикендите и по празниците – два пъти, той прави пълен кръг между двата бряга на реката, която тръгва от пристанищния залив.

ВИЖ ВИДЕО НА МОСТА ТУК!

Освен с всякакви възгласи от страна на туристите, шоуто на моста е придружавано и от музика и хиляди хора съвсем сериозно идват специално , за да го видят.

Махалата наоколо, бившите докове, както на много други места по света, е превърната в гастро - и бар - хъб. Заведения в съвременен стил са окупирали и са преобразили някогашните складове и бараки.

Не много навътре в града по успоредните широки и прави булеварди, много от които без тротоари, какъвто е тайванският тертип, но с колонади, под които едни ремонтират колела и моторчета, други простират бельо от обществените перални, а трети готвят на открито за клиентелата от околността, е истинският Каосюнг.

В самия му център има хубав парк със сергии за сувенири и местни продукти по края, както и с удивителни и много ефектни сгради – произведения на най-доброто от съвременната архитектура.

Баш на централното кръстовище е опнат огромен билборд в прослава на вече описваните от нас тайвански тоалетни, които са по-напред и от най-съвременните японски и корейски – трите техно страни се конкурират зверски на WC терена.

Градът, който е разлят като олиото на Анушка от Майстора и Маргарита, има и друг впечатляващ парк. Но той е тематичен и е посветен на местните традиции, нищо че е направен не като онези, които наподобява в континентален Китай и датират от векове.

От едната страна има храм в стила на Пекинските, макар и векове по-нов от тях – на нещо като 50 г. Отбиването в него е желано заради възможността да се изпишат сбъдващи се желания, които се поставят на специално означените за това места. Хората са оставили даже химикалки за туристите.

От същия бряг на езерото има направен в древен приказен стил кей, на който местните умират да се снимат, а в едно от заведенията, които водят към мостика – да пеят караоке в едно заведение.

Точно срещу него, от другата страна на езерото, има две подобни декорирани буни – едната с дракони, а другата с булка, понеже се намира срещу един наистина по-стар храм, който е автентичен, а не туристически.

Основното място за разходка в околностите на големия град и за навлизане в джунглите на Прекрасния остров и сред плантациите от прочутия му високопланински чай, е един частен манастир – да, тук са именно такива. Който е известен с ремонтираната в момента статуя на най-големия седящ Буда в света.

За разочарованите, освен снимки в храмовете от комплекса и безплатни послания за новата китайска година на змията, идва черпене с чай и бонбони, а понякога и с правените от монасите сладки.

Тишината и чистият планински въздух правят посещението наистина приятно, макар човек често да се пита за какво точно го е осъществил, пътувайки обратно към града по перфектните островна магистрала, която го свързва със столицата Тайпе и предишния главен град – трите големи ситита на Тайван.

Няколко думи и за местната кухня. Не ви се препоръчва посещението дори в елитните ресторанти с наистина локална манджа. Тя просто не пасва на европейския вкус. И нищо чудно ,също като нас, да си останете гладни, понеже само опитвате и веднага отказвате всяко от ястията в 6- или 7-степенно меню.

По отношение на шопинга Каосюнг е добра опция. В самия му център, цели 10 етажа в подножието на един от най-престижните хотели са окупирани от дипартмънт стор, където има дори Шанел, както и всички останали брандове, за които бихте могли да се сетите.

Имайте предвид обаче, че цените са по-високи от европейските. Но колекциите на внасяните у нас международни марки са далеч по-богати и по-актуални. Направо несравнимо.

Разбира се, има и други молове на всякакви ценови равнища.

Борис Ангелов