Павлина Желева специално за 19 минути и СЛАВА

Точно преди старта на 75-тото издание на Берлинале (13-23 февруари) експерти и коментатори се опитват да предусетят, каква ще е новата линия в подбора на 19-те филма от главния конкурс на големия международен кинофестивал. Ще запази ли той обичайния си (очакван) политически привкус или ще демонстрира посока, различна от досегашните? И ще бъде ли тя потвърдена от селекцията, осъществена от екипа на новата англоезична директорка Триша Тътъл?

Първият поглед, който обикновено регистрира географията на състезаващите се заглавия показва, че няма драматична хегемония на американското кино (такава се очакваше) и че то присъства толкова, колкото и киното от традиционно големи световни кинематографии: САЩ, Франция и Германия участват с по две заглавия, с толкова участва и Китай. Всички останали държави, седем от които в Европа (Великобритания, Белгия, Швейцария, Австрия, Норвегия, Румъния и Украйна), три в Латинска Америка (Мексико, Аржентина, Бразилия) и една в Източна Азия (Южна Корея) ще се състезават за „мечки“ с по един филм.

Другата особеност, която прави впечатление е деловото отношение към големите имена към световното кино и филмите, заснети от жени (тази година осем на брой). Така например, редом до утвърдения и познат в Берлин още от 2014 Ричард Линклейтър (тогава „Юношество“ му донесе „Сребърна мечка“ за режисура) стои името на доста по-младата Мери Бронщайн, снимала най-вече малки, независими филми. С Blue Moon („Тъжна луна“) Линклейтър ще представи типична високо бюджетна биографична музикална драма, облягаща се на финансовото рамо на Сони Пикчърс Класик. В нея Лоренц Харк, легендарният автор на текстовете на хитовите мюзикъли на композитора Ричард Родгжърс ще се изживее като жертва на тежък алкохолизъм в един култов Бродуей от 40-те години на миналия век. В If I Had Legs I’d Kick You („Ако имах крака, щях да те ритна“) Мери Бронщайн поставя силен женски акцент върху силно изнервена и стресирана майка, която, въпреки усилията си, не успява да се оправи с болното си дете (и двата американски филма са с трудни теми и без супер герои).

За майка и дъщеря и за взаимоотношенията им с необичаен лечител става дума и в Hot Milk („Горещо мляко“), дебютът в игралното кино на известната сценаристка и писателка Ребека Ленкевич, отдавна прочула се с решаващото си участие във филмите „Ида“ на Павел Павликовски (2013) „Колет“ на Уош Уестморланд (2018) и „Тя каза“ на Мария Шрадер (2022, за сексуалните престъпления на станалия печално известен американски продуцент Харви Уайнстийн).

За млад учител на „ръба на нервната криза“ става дума в третия филм на талантливата французойка от Лион Леонор Серай, която в третия си игрален филм „Ари“ дава шанс на героя си да излезе от дебрите на дълбоко душевно объркване. Другият френски филм La Tour de glace („Ледената кула“) на Люсил Хаджихалилович е доста по-мащабен и фантазьорски – става дума за актриса и авторската й адаптация на приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Снежната кралица“. В главната роля е Марион Котияр, която си партнира с други актьори на нейното ниво, но и със скандалния режисьор Гаспар Ное. В действието се намесва и сираче, завладяно от въздействието на актрисата. Видно е, че и френските персонажи търсят психологизъм, било в срещите с другия, било – в опознаването на самите себе си.

С What Marielle Knows („Какво знае Мариеле“) Фредерик Хамбалек се е заел да покаже немското виждане за свръх способностите на едно 12-годишно момиче. Необичайната й телепатия не само не помага на родителите й да синхронизират живота си, точно обратното – предизвиква неловкост и страх у тях.

Роден в Киев от родители сирийци Амеер Факхер Елдин представлява Германия, защото живее и работи в нея. Очакваният му втори игрален филм „Юнан“ е сложна копродукция между две европейски и четири арабски страни, с участието на Канада и разказва история на млад арабски писател. Благодарение на самотна немска старица той се отказва от мисълта за самоубийство.

Европейското кино е представено и от любопитни, „малки“ кинематографични държави: Австрия с Mother's Baby („Майчиното бебе“) на Йоханна Модер - млада майка става жертва на посттравматичен шок; Швейцария с The Safe House („Безопасната къща“) на Лионел Байе - студентските протести от 1968-ма са видени през очите на 9 годишно дете и по-възрастните му роднини; Белгия - с Reflection In a Dead Diamond („Отражение в мъртъв диамант“) на симпатично ексцентрични Елен Кате и Бруно Форзани - маниите и страховете на бивш шпионин са показани не къде да е, а на френската Ривиера; Норвегия - с Dreams („Мечти“) на Даг Йохан Хаугеруд - младo момиче едвам оцелява емоционално заради силна си любов към един свой учител.

Като удивително може да бъде определено поредното участие на често еклектичния, но неподражаем румънец Раду Жуде (единственият източно европеец в този конкурс), който триумфално се завръща в Берлин с най-новия си филм Kontinental ’25. Този път, той е потърсил отговорите на тежки морални казуси в Трансилвания и по-специално в Клуж.

Но като че ли най-любопитно остава предстоящото гостуване на феноменалния южен кореец Хонг Сан-Су, чийто What Does That Nature Say to You („Какво ти говори тая природа“) е не само 33-тият му игрален филм, но и 6-тото му поредно участие във фестивала.

С обещание за истинско кино този път Берлинале заявява повече специален интерес към нюансирана интимност и човещина. А дали и колко политика ще има, предстои да разберем съвсем скоро.