Александър Карелин е смятан за най-великия борец на 20 век, а дори и на всички времена. Предлагаме ви едни от най-известните му цитати, от които всички ние да се поучим:

1. Животът дава шанс на всеки. Важно е самият ти да си подготвен за това.

2. През март 1981 г. новосибирският треньор Виктор Михайлович Кузнецов дойде в училище и ме покани в секцията. В първия урок той каза: "Ако искаш да успееш, не пропускай тренировките, основното в спорта не е резултатът, а процесът на постигането му, работа върху себе си."

3. "Турнирите са тренировка пред зрители", каза ми веднъж Виктор Михайлович Кузнецов. Трябва да се бориш повече, особено когато не е нужно да гониш тежестта. Понякога се борех в десет турнира годишно, като учех опонентите си да мислят, че не мога да спечеля.

4. Успехът е само 5% талант, а останалото е пот и упорит труд. Затова трябва да искаш да станеш шампион и да не се страхуваш да преодоляваш трудностите. Най-важното е да направиш първата крачка, да не се страхуваш да стъпиш върху мързела, страха си и възприемането на себе си. Трябва да станеш от канапето, първо да вдигнеш себе си, а след това и тялото на опонента.

5. Знам всички хватки, но истински мога да направя - три. Те обаче ми стигат.

6. Преди мен малко хора правеха "обратно поясно хвърляне" на тежка категория , но точно “обратното" стана, както писаха във вестниците, моя хватка. Дори и от гледна точка на практичността - с добра амплитуда, хватката дава 5 точки предимство - чиста техническа победа, бързо и красиво, трябва само два пъти да "работиш здраво". Рационализъм в разпределението на силите на разстоянието от първия мач до финала. Честно казано, понякога едно хвърляне беше достатъчно, рядко някой от състезателите е искал няколко пъти да "лети от втория етаж".

7. Всички световни първенства, взети заедно, се равняват на една Олимпиада.

8. Не знам за занимание, което да ми доставя повече тръпка от спорта. Докато се борех, нямах право да кажа, че съм уморен. Според мен това е предателство към борбата и към отбора.

9. Спортният ми живот първоначално беше успешен. Като започнем с факта, че треньорите ми ме поканиха да се боря.

10. Съвременните правила стерилизират борбата. Кастриране унизително, коварно. Периодичността на промените, хаотичните иновации - най-лошият вариант на изобретателността. Изглежда хората просто преследват целта да внесат нещо ново в спорта ни, без значение дали ще е вредно или добро.

11. Трябва да спечелиш по всякакъв начин. Човек просто не трябва да се отказва от обидната доктрина. Да доминира. Не чакайт предложения от съдиите, не разчитай на болката на съперника или че някой ще закъснее за мача. Излез и покорявай.

12. Веднъж в училище ме попитаха за отношението ми към пушенето и наркотиците. Някакви момчета се смееха - явно от тези, които вече са пробвали. Осъзнах, че е безсмислено да си оправя вратовръзката и да минавам към патоса, затова казах следното: "Когато кучето няма какво да прави, то си ближе топките. А когато човек няма какво да прави, той пуши лепило или анаша". Директорът на училището ми благодари.

13. Не съм принуждавал сина си да се занимава с гръко-римска борба. Просто му предложих да избере всяка спортна алтернатива на "празното разхождане", "безцелното лежане на дивана" и "обикалянето из световната нетна мрежа". Човек трябва да направи нещо сериозно, а освен това, трябва да е и силен.

14. Да си алчен за живота не означава да го изгориш. Трябва да се стремиш да правиш повече, но в същото време не можеш да стъпиш на крака на някого. Трябва да помниш, че не си сам, около теб има хора. Но не можеш да се приспособиш или да лъжеш покорно в стадото. Винаги трябва да останеш себе си. Чърчил го нарече лукс. Да, това е лукс. Но това е луксът, който прави човека вътрешно свободен.

15. Човек се ражда в борба, имунната ни система е проява на борба с външните фактори, тя тренира и мобилизира силата на тялото. Копието си струва да се счупи, защото спортът е една от най-ефективните форми на обучение. За родителите това е възможност без нотации, без натиск върху детската психика, без повече думи да се внуши уважение към труда, като цяло, за всяка физическа сметка. Личният ми опит е, че когато започнах да тренирам редовно, осъзнах, че ученето е по-лесно, а когато го разбрах започнах да ценя това, което смятах за задължение.