Трудно е да избегнете торнадо, тъй като то невинаги се вижда лесно, защото вятърът, колкото и да е силен, ако не събере някакъв прах или предмети в него, остава невидим. Понякога първият признак, че се приближава такова нещо, е прословутият тътен, но има и звуци, които показват, че се приближава торнадо, които човешките уши не могат да чуят.

Когато видим класическия конус на торнадото, тогава то е развило кондензационна фуния, която според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (НАОА) е съставена от вода, прах и отломки. Най-разрушителните от тях произтичат от въртящи се гръмотевични бури, известни като суперклетки, нещо, което метеоролозите могат да забележат, тъй като те имат добре очертан вид на радара, наречен мезоциклон – мощно и постоянно въртящо се насочено нагоре въздушно течение. Смята се, че разликите в температурата на този мезоциклон могат да повлияят на вероятността да се образува торнадо, но все още не знаем защо и къде е най-вероятно да се появи.

Силата им се измерва със скалата на Фуджита (СФ) – ретроспективна оценка, която варира от 0 до 5, като се оценяват скоростта на вятъра и причинените щети.

Едва ли е изненадващо, че СФ5 – най-високата оценка на скалата – приема максимална скорост на вятъра 512 км/ч. При тази скорост „стабилни къщи са вдигнати от основите си и пренесени на значителни разстояния; автомобили летят във въздуха на разстояние над 100 метра; дървета са изкоренени; стоманобетонни конструкции са силно повредени.“

Ако може да вдигне къща и да я изхвърли на ново място, със сигурност може да вдигне и човек (поне повечето). И така, какво се е случило с хора, които са попаднали в торнадо?

НАОА събра разкази на оцелели, които честно казано са потресаващи. Ето някои от тях:

Чери Брайън, Тексас, 2019 г.

Изтичах до банята, легнах на пода и хванах тоалетната чиния, знаейки, че е закрепена с болтове за земята. В следващите 2-5 секунди видях как целият магазин и банята се повдигат и изчезва над мен. След това бях ударен със сила, която не мога да опиша, и усетих, че и аз се издигам във въздуха със скорост, която изглеждаше като 100 мили в час [161 км/ч]. От всички страни ме удряха предмети и греди от сградата.

Хиляди мисли минаха през ума ми и знаех, че съм мъртъв. Молех се на Бог да ме спаси, след което бях запратен обратно на земята. Осъзнах, че съм жив и не мисля, че съм пострадал твърде тежко. Тогава отломките започнаха да падат от небето. Помислих си, о, страхотно, оцелях, когато ме засмука торнадото, а сега ще бъда смазан до смърт!

Крис Тувенг, Тексас, 2019 г.

Когато стигнах до Little Caesars [верига ресторанти в САЩ], пиците бяха свършили така че трябваше да изчакам. Докато чаках, торнадото удари мола и ме изсмука от сградата. Буквално бях вътре в торнадото. Отначало намерих една подпорна колона, за която да се хвана, но ме изтръгна от колоната и ме стовари върху един камион, който беше паркиран пред ресторанта. Опитах се да се хвана за капака на камиона, но нямаше за какво да се хвана. В крайна сметка се озовах на земята, като се държах за джантата на лявата предна гума, докато не спря.

Торнадото беше СФ3 с постоянни ветрове от 140 мили в час и беше широко 1 300 ярда [1 189 метра] в основата си. Това е ширина на 13 футболни игрища. С думи не може да се опише какво беше усещането. Повече от ужасяващо. Със сигурност съм късметлия, че съм жив. Не мисля, че в живота си ще срещнете много хора, които са преживели нещо подобно.

Снимка: Chris Spannagle

Източник: Chronicle