Атанас Колев е многократен републикански медалист за мъже по класическа борба (отличията му са повече от 10 и отдавна не ги брои) с точно 20 г. в този спорт, където попада още като тийнейджър. Освен това е европейски шампион и многократен континентален медалист по сумо.

Той е единственият човек в гилдията, който пръв започна да посочва виновниците за постепенното загниване и загиване на този традиционен наш спорт, още преди да се стигне до невиждания прецедент: нито един роден в страната състезател на олимпийските игри, които се откриват след 3 седмици в Париж. Защото на българите не се дава шанс, а с привилегии се ползват представители на руските републики, които привличаме и издържаме с милионите на родния данъкоплатец.

В директен коментар за БНТ на резултатите от олимпийските квалификации известният треньор и успешен състезател преди това Бисер Георгиев обяви край на славната българска школа. Школа в спорта, донесъл най-много медали и радост за страната ни. Защо и заради кого стигнахме дотук – питаме, защото Вие сте първият човек, който започна да говори още преди това, назовавайки точни имена?

Няма вече школа, защото нещата в борбата станаха така, както е в другите области в държавата: не се избира човек за работата, а позиция за човека. Без да се интересуват уж отговорните за това от резултатите. Затова българска школа вече няма. Приключи. Никой вече не търси момчета. Никой не се интересува. Довеждат някого отвън и го пускат – участва без да се е доказал, но пък мястото му е осигурено.

Да говорим с конкретни имена. Преди дни намерихте последовател в лицето на 2-кратния ни шампион Денис Мелехов, който разказа, че не го пускат на европейското младежко първенство, като е заменен от руснак, на когото са излезли само преди 3 часа бг документите, не е участвал на нито един шампионат, не е имало преборване за мястото. Как ще коментирате?

Момчето пише същите неща, които вече доста време говоря. Но повечето състезатели не казват и дума. Мълчат срещу някоя стотинка: таят надеждата да ги вземат треньорите в тези 3 клуба, където дават мизерни пари. Но с тях затварят устите на момчетата. Подписват договори с федерацията, в които дори не обръщат внимание, че им се приписват много задължения, ала не им се гарантират никакви права.

Ще дадете ли конкретни казуси как се работи по „втория начин” и с милионите на данъкоплатците, които формират бюджета на най-богатата ни федерация, се купуват души в частен интерес?

Много са примерите с доведените момчета, които не са родени в България и дори нямат принадлежност към български малцинства. Второто е особено важно, защото не би трябвало да могат да получават и българско, а значи и европейско гражданство. Вземат се руснаци от републиките. Идват, без да са участвали в състезания – както се казва – без да са взели и точка, без да са участвали в пресяване по правилата. Не е само гражданството. Вземат и маса пари, и право да участват в лагери, без да са го заслужили. Вземат и премии навреме. Неща, които на родените в България не се дават или много закъсняват. А нашите момчета си трошат кокалите, борят се, доказват се. И нищо. Най-лесният пример е с мен: повече от 15 г. участвам в събиранията в началото на годината на националните гарнитури. Никога не влизам в тези, които взимат. Чужденците идват и получават всичко наготово. Не се работи с българските момчета, дори да вземаме медали. Сякаш сме второ качество хора в собствената си страна.

Много коментирани са два случая с Айк Мнацаканян, който е руски арменец, и ощетяването заради него на българите Стоян Кубатов и Росиан Дермански, за да може чужденецът да играе на олимпиадата. Всеки ще види нещата със собствените си очи – има видеа в мрежите, но дали ще направите професионален коментар?

За миналата олимпиада не дадоха шанс на Кубатов да се бори на квалификации, защото участието в турнирите не подлежало на ротация. Сега имаше грозни сцени, които всички могат да видят на видеата. Все пак беше редно Стоян да получи своите шансове. Но в интерес на Айк решиха да ги въртят. При това нарушиха и собствените си предварително определени правила, според които неучаствалите в олимпийските категории на национално ниво, губят право изобщо да се борят на квалификации. Така Айк, който вдигна на 82 кг, не би трябвало да бъде допуснат до олимпийската 77 кг. Но за него всичко може и го пратиха. Иначе всеки вижда на видеата как беше съдийски ощетен под одобрителните ръкопляскания на президента на федерацията и Дермански, на когото „отбелязват” точки от позиция извън игралното поле, за да не стане първи той, а Айк.

Лично атакувате президента на федерацията Христо Маринов, който е обърнал позицията си по въпроса със задушаването на българските борци, бихте ли разказали повече?

Понеже се познаваме от времената, когато беше състезател, всички помним, че и той като нас беше яростен противник на набутването на състезания и на затрупването с пари на чужденци. Обаче, като мина от другата страна на пътеката, рязко се промени. Те много хора така правят.

Като всяко правило, и това си има изключения – най-често се споменава украинецът Новиков?

Да, момчето е много свястно, честно играе и си спечели преборванията с Йоан Димитров, който успя да стане шампион тази година.

Има ли все пак шанс да надвием безрадостното положение?

Ако искаме нещата да се оправят в борбата, трябва да се разбере, че парите и шансовете са за даване. Не са са РАЗдаване на определени хора по списък. Трябва да стигат до онези, които работят. При нас нещата са замръзнали преди 30-40 г., а за това време светът е отишъл много – много напред. Даже елементарните работи. Не може и без качествени лекари. Не е сериозно. Не може национален отбор да има един масажист – трябват много. Но това не се разбра дори, след като именно по тази причина Кирил Милов – най-голямата ни надежда за медал отпадна от борбата в своята категория заради контузия. Чета тези дни, че имало някакъв шанс да се върне в друга категория след лишаването на руснаци и беларуси от правото да играят в Париж. Чета също, че и Георги Иванов сам разказа как са го лишили от участие в Париж, без дори да му се обадят от федерацията. След като той се бори на квалификационния турнир, друг взема участието на олимийските игри.

Школата са не само състезателите, но и треньорите. Как така Стоян Добрев успя да направи Сърбия първа сила в света в класиката и не може ли да го привлечем обратно в България?

Той никога не е отказвал да работи за България. Истината е, че го предадоха онези, които той направи хора – собствените му възпитаници.

Борис Ангелов