Вторият по големина океан – Атлантическият океан, превъзхождан по размер само от Тихия океан и заел 1/5 от площта на земята, образувал се при отдалечаване на литосферните плочи преди 195 милиона години, днес е важен транспортен път с водеща геополитическа роля.

Убедени, че не ролята му като воден коридор или научните факти за него ще представляват интерес за вас обаче, избрахме да ви разкажем вълнуващата легенда, да ви запознаем с митовете, разкриващи произхода на името му.

Защо Атлантическия?

Стара легенда разкрива защо този океан е кръстен именно Атлантически. Вдъхновен от легендата за титана Атлас, който носел и крепял на рамената си цялото безкрайно небе, през 6 век пр.н.е. гръцки поет нарича океана Atlantikôi pelágei или „Атласко море“. Вероятно е оприличил безкрайния океан на безкрайното небе, носено от титана, а и Атлас дал името си на планинската верига, разделяща пустинята Сахара от този океан.

Името обаче става общо прието и официално използвано от всички доста по-късно, тъй като до 19 век на по-старите карти срещаме океана отбелязан не само като Атлантическия океан, но и като Етиопско море или още Етиопски океан, име, което е свързано с названието по онова време на голяма част от африканския континент – Етиопия.

След това наименованието Етиопски океан е забравено и на по-новите карти присъства единствено първото име, с което срещаме наречен океана – това от легендата за Атлас и Атлантическия океан.

Защо океан?

Всеки от океаните носи своето име, възникнало преди векове, променяно или съхранено, за което има обяснение – легенда, история. Защо обаче всички те се наричат океани? Откъде идва думата „океан“ и защо Атлантическият океан е точно океан? Този въпрос си го задаваме рядко, по-често се вълнуваме и проучваме с любопитство историята на името на океана, а не защо се казват точно океани. Повдигаме завесата на тази загадка и обещаваме интересна история, отново свързана с митове и легенди, с древни божества и тяхната роля в живота на някогашния човек.

Гърците са използвали думата „океан“ (Ὠκεανός) със смисъл, напълно различен от съвременния, а поетите Омир и Хезиод наричали Океан синът на Небето Уран и Земята Гея, бащата на водните нимфи ​​и речните богове, най-големият от дванадесетте титани, олицетворение на безкрайната и най-древна река, опасваща земята, която според митологията се считала за началото на всички други реки, потоци и морета, на слънцето и луната. Образът на този титан Океан днес може да откриете в произведения на изкуството и най-често в бароковите фонтани – например статуята на бог Океан в един от фонтаните на Рим.

Преди обаче океаните да получат названието си океани, Херодот говори за голямото море на запад от Европа и Азия, като морето отвъд Стълбовете (на Херкулес), което се нарича Атласко море, което Атласко море или море на Атлас е именно Атлантическият океан. Интересно е защо ли не са го нарекли Атлаският океан, щом името му е произхождащо от Атлас.

Не това обаче е от ключово значение за съвременното общество, а фактът, че в океаните се намира 97% от водата на планетата, което красноречиво сочи водещата им роля за живота ни. Интересен факт е и че далеч не всички световни океани са проучени изцяло. Напротив – по данни от океанографите под 5% от Световния океан е изследван – нищожно малко на фона на огромната площ, заемана от океаните. Какви тайни и загадки ще ни разкрият учените от морските дълбини и световния океан вероятно предстои да видим.