На 21 януари става век от рождението на Катя Попова. На нея е посветен паметният стих на Павел Матев, превърнал се в хит на Лили Иванова - Ти сън ли си или те има. Тя е оперната прима на 50-те и 60-те години у нас, а поетът е министър на културата. Певицата си отива нелепо само на 42 г., през 1966 г. в катастрофа на български самолет, току-що излетял след аварийно кацане в Братислава. Всичките 82 души на борда му загиват, а причината за инцидента не е ясна и до днес.

Основната версия, извън техниката или човешка грешка, е разчистване на сметките на режима с ген.Иван Бъчваров. След като Тодор Живков с идването си на власт в Партията го издига за шеф на Генералния щаб, първи зам.-министър на отбраната, със сядането си в премиерското кресло през 1962 г. го мести като шеф на военния отдел на ЦК на БКП.

След свалянето на съветския лидер Хрушчов, който издига Живков у нас с възцаряването си в Москва, през 1964 г. генералът иска свалянето на партийния ни и държавен ръководител от неговите постове, понеже по негово мнение не се справял с тях. Дотогава никой не е дръзвал да изрази такава позиция.

В характерния си стил, вместо да се саморазправя с другаря си, превърнал се в опонент, премиерът го праща в "десета глуха" - посланик в Берлин. Именно това е и крайната дестинация на полета, в който пътува и Катя Попова, макар нейната да е друга, междинна, по маршрута на злополучния Ил-18 - Прага, където трябва да пее.

Примата започва кариерата си в софийската опера през 1947 г., след катко завършва държавната Консерватория. Специализира в московския Большой театр. Най-добра е в руския и българския репертоар, но пее и всички други звездни роли. Изявява се на сцените на оперните театри в 20 държави - от Италия и Франция чак до Япония, където намира и последната си любов в лицето на тамошния български посланик.

Заради това, макар в дневника си да изразява своето отчаяние от преврата на 9 септември 1944 г. и от режима, който идва на власт тогава и според нея застрашава бъдещето на България, по ирония на съдбата примата става едно от най-лансираните лица на същия този режим с успехите си, когато на власт през 1956 г. идва Тодор Живков, и особено, след като през 1962 г. той става и премиер.