Искам да поумнея малко. Минахме през демокрацията, но тогава скъсахме синджира, висяхме по полилеите. Преди години, когато започваше всичко, улицата беше мой учител,  беше учител на всички от нашето поколение. Така започна интервюто си пред Мон Дьо по Нова тв рапърът Михаил Михайлов, известен повече като Мишо Шамара. 

Той е от тези, които спокойно могат да кажат, че са сбъднали американската мечта. Но връщайки се години назад във времето, през първите си стъпки и в музиката, и в живота в България, Шамара отсича: Когато бях малък и тъкмо се случваше демокрацията, тогава в университетите преподаваха мутрите, цялата държава беше такава.

Но към днешна дата очевидно за него всичко си е заслужавало, дори и глупостите, дори и ситуациите, с които едва ли някога ще се гордее. "Родителите ми се гордеят с мен. Бяха на концерта ми във Варна наскоро и ми го казаха. Гордеят се, но не с музиката, а с това, че съм се старал да се справям, каквото и да става".

"Агресивен съм, особено когато има несправедливост. Едно време аз самият създавах несправедливост. Бях злодей", не крие изпълнителят, за когото позата и егото отдавна не са приоритети, както е било първоначално, когато е станал известен.

"Никой не може да избере къде да бъде роден, но може да избере къде и как да мечтае. Нас не ни научиха да мислим критично, да задаваме въпроси, да можем да водим цивилизован спор. По-лесно е да излезем на улицата и да се бием. Откачам заради такива неща. Трябва да разберем преди всичко, че сме хора, чак след това...

Америка ме научи точно на това - да не съдя хората. Там, за да си плащам сметките, карам нещо като такси. Имал съм какви ли не ситуации, от които научих много. Разбрах, че е много по-трудно да си в собствената си страна и да те познават, отколкото на друго място, където никой не знае кой си. Славата е нашият златен затвор. Ние не сме нещо специално, а просто обикновени хора.

Аз бях много загубен в себе си в първите години на славата, буквално не знаех къде се намирам. Фантазираш си, правиш гадни неща, мислиш, че света се върти около теб. Правил съм глупости, няма да се хваля сега с тях."

Имал съм и падания, от които съм се изправял в живота. Няколко са. След като извадихме първия си албум навремето, всички говореха за нас, беше лудница, а аз нямах пари да си купя хляб... Паднах отново и след като се разпаднаха "Гумени глави". Реших да започна да развивам бизнес, а те си помислиха, че се правя на келеш. И бях наказан. Появи се после песента "Фенки, фенки", която удари всички класации. Да, тя е пълна с много мръсни думи и откровена наглост, но и отразява точно тази мечта да си независим, да не ти се казва постоянно какво да правиш.

Не харесвам някои хора, които сега, като излязат на сцената, и нищо не се случва, ама нищо. Те трябва да разграничат шоуто от музиката, защото не правят вече само музика, а ентъртеймънт. И аз съм грешил, и аз съм правил глупости, навреждал съм си, но това съм аз. Трябва да се мисли повече и човек да не се превъзнася, отсича Шамара, който днес е решил да залага най-вече на усмивката си.

Усмивката помага много повече, отколкото всичко друго. Ако го бях научил по-рано, щеше да е различно. Вярвам в хората и знам, че от тях мога да науча много повече, отколкото от Корана или от Библията. Падна ми се да живея интересен живот и това е прекрасно."