"Активният театрален сезон приключи и май е време за равносметка. Моля ви да четете внимателно редовете по-надолу. Знам, че неколцина читатели ще се възмутят и ще излеят своята жлъч в коментар, но преди да го направите, се опитайте да се събудите и да отворите очите си. Аз изпращам един изключителен и много успешен сезон. Имах привилегията да работя и да се запозная със светила в театралното изкуство, като Галин Стоев, Йерней Лоренци, Тимофей Кулябин, Джон Малкович, Ингеборга Дапконайте, Деклан Донелан. Творих и живях с актьори, които обичам и на които се възхищавам. Изкарах четири премиери, две от които в моя театър - Народен театър "Иван Вазов" и възстанових две любими представления. През целия театрален сезон бях щастлив, защото имах свободата да правя театър, да творя, да създавам и да играя. Въпреки всичките тези успехи, аз изпращам един труден сезон, пълен с разочарование, тъга, обида, огорчение. Аз съм на 42 години, 23 от които минаха в Народен театър "Иван Вазов".

Преживяли сме какво ли не, видяли сме какво ли не, играли сме как ли не, имали сме и весели, и тъжни, и радостни, и трудни моменти, но никога не съм си помислял, че ще се наложи да браня театъра си от колеги, които мислих, че живеят заради театъра като мен. Е, през последния сезон се случи и това. Колеги, от които съм се учил, към които изпитвам уважение, които безкрайно ценях и обичах, сякаш забравиха, че са артисти и поставиха огромното си его над театъра. Обругаваха го, плюха по него, петниха го, обиждаха го. Не стига това, ами и публиката въведоха в изкуствено създадени скандали и разчистване на лични конфликти чрез манипулации и изопачаване на истината. Надпреварваха се, кой ще е по-активен "фейсбук патриот" и тичаха по знайни и незнайни медии да разпространяват лъжи и спекулации, да развяват байряка за някакъв псевдо-морал и да крещят с пълно гърло "незабавно уволнение". Позволиха на странни "боец"-и да вандалстват в театъра и настройваха публиката да мрази театъра. Въпреки това аз играх. С пяна на уста и злоба в очите ме обиждаха - въпреки това аз играх. Бях глупак, предател, продажник, тъпанар - въпреки това аз играх. Купуваха ме, продаваха ме, подаряваха ме, подлагаха ме - въпреки това аз играх. Играх, защото вярвам, че така защитавам името на театъра си - Народен театър "Иван Вазов". Баща ми, светла му памет, ме учеше, че когато стиснеш юмрук, трябва да имаш дързостта и да удариш.

Та питам аз, защо? Защо, бе, колеги, толкова много енергия изхабихте да съсипете театъра. Хубаво, стиснахте юмручета, създадохте всякакви скандали. То бяха подпалени перални, нетърпима обстановка, купени актьори, министър плю по нас, митинги, срещи, движения за култура, протести, подписки и какво ли не. Защо? Каква е целта? Материална облага ли, лична вендета ли, не ви харесва, че театърът отвори врати и за световни режисьори и артисти, ли? И преди да започнете да ме плюете и да ме обвинявате в нещо... Не е вярно, че се възстановяват спектаклите на Александър Морфов и се играят през целия сезон, ли? Не е вярно, че представлението "Животът е прекрасен", което падна през февруари и вдигнахте цялата общественост на крака, падна заради заболяване на колегата Албена Колева ли, заедно с "Двубой" и "Шърли Валънтайн", но за тях нищо не казахте? Не е вярно, че колегата Валери Йорданов целуваше ръката на Васил Василев и беше един от първите, чиято заплата беше чувствително повишена, ли, а после плю по директора и обругаваше колеги? Не е вярно, че тичахте, след колеги по коридорите на театъра и дори по улиците и ги обиждахте в присъствие на децата им, ли? Не е вярно, че късо съединение го описахте из медиите като пожар, заплашил 800 човека, ли (които, между другото се чудят къде са били та не са видели туй чудо, пожара)? Не е вярно, че Камен Донев никога не бил част от щатната трупа на театъра, че да го напуска, ли ( та нали самият той качи снимка с карта за вход "Гост")? И това са само част от причините, заради които "мълчим".

Обръщам се и към някои медии с въпрос. Качествената журналистика не изисква ли една информация да бъде проверена колко е вярна, дали не цели манипулация, спекулация и пропаганда и тогава да се публикува? Не е ли редно да се порови малко и тогава да качваш статии? Че един журналист, ако не си провери информацията, а директно я публикува с цел сензация, то тогава ти не си журналист, ти си ксерокс. Уважаеми колеги, Ваше право е да бъдете каквито поискате, но не забравяйте, че сте и артисти. Не забравяйте, че длъжността Директор е мандатна. Не забравяйте, че театър е имало преди вас и че ще има и след вас. Не забравяйте, че театърът трябва да е над егото ви. Не забравяйте, че публиката ни, иска да ви гледа как творите, а не как лаете. Не забравяйте, че трябва да играем. Аз ще продължа да играя и да доказвам, че Народен театър "Иван Вазов" се развива. Ще продължа да играя, за да защитя театъра си. Защото след дъщеря ми и брат ми, Театърът за мен е всичко", пише Дарин Ангелов.