Във видеоклип мъж обявява несъвместимостта на "ценностите" на чернокожите африканци с тези на тунизийците. На въпроса на интервюиращия дали някога е срещал африканци, той отвръща, че ги познава добре, "защото дядо ми ги е купувал и продавал".

Видеоклипът е събрал над 600 000 гледания в Twitter. Това е една от многото картини, които се разпространяват в Тунис и които през последните седмици извадиха на преден план проблема с расизма в страната, който съвпадна с притока на мигранти от Субсахарска Африка, които използват Тунис като транзитна точка за Европа.

В някои от публикациите в социалните мрежи, споделени на арабски, английски и френски език, мигрантите са представени като нашественици, престъпници и изнасилвачи, които се опитват да изместят тунизийците. Мнозина се позовават на опроверганото, но широко разпространено твърдение, че в страната с 12 милиона жители живеят 2 милиона африканци от Субсахарска Африка.

Внезапното нарастване на публичните прояви на расизъм се случи седмици след като президентът на Тунис Каис Саид произнесе широко критикувана тирада за мигрантите без документи от Субсахарска Африка. В Тунис, както и в други северноафрикански страни, преобладава арабският език.

На 21 февруари той определи нелегалното преминаване на границите от Субсахарска Африка в Тунис като "престъпно начинание, замислено в началото на този век с цел промяна на демографския състав на Тунис" и призова силите за сигурност да експулсират мигрантите без документи.

Това предизвика страх и несигурност сред мигрантските общности в страната, които твърдят, че са подложени на расистки нападения, изселвания, уволнения и нехуманно отношение от страна на властите. Много от тях лагеруват пред посолствата на своите страни или пред агенциите на ООН в търсене на безопасност или полети обратно към дома. Субсахарски африканци съставляват по-малко от 1 % от населението на Тунис.

Критиците на президента казват, че той е съучастник. Според тях действията му са отприщили ксенофобията и са разкрили тъмното дъно на античерния расизъм в страната. Спорът показва и регреса на демокрацията и правата на човека в страната, която преди повече от десетилетие предизвика бунтовете от Арабската пролет.

Министърът на външните работи на Тунис Набил Аммар се подигра с обвиненията в расизъм в интервю за Беки Андерсън от CNN в понеделник, като ги нарече "лоша шега", предназначена да послужи на хора "с други цели", без да уточнява.

"Разбира се, няма проблем", каза той по повод на коментарите на Саид. "Правителството на Тунис . . . е в правото си да казва това, което казва. Нямаме извинение, не сме обидили никого. . Поставени сме в позиция да обясняваме това, което вече е ясно", каза той.

Както документираните, така и нерегистрираните мигранти от Субсахарска Африка съобщават за рязко нарастване на насилието. Няколко африкански държави, сред които Кот д'Ивоар, Мали, Гвинея и Габон, помогнаха за репатрирането на свои граждани в резултат на репресиите.

Хенда Шенауи, координатор в Антифашисткия фронт на Тунис, заяви пред CNN, че коментарите на Саид и расистките публикации в социалните медии са предизвикали историческа "промяна" в дискусията в страната, която трудно ще бъде обърната. Те доведоха до нападения над мигранти в домовете им и по улиците - каза тя. Нейната организация оказва подкрепа на някои от жертвите и провежда кампании срещу лошото отношение към тях.