Пристрастни "Мечки" на Берлинале

27.02.2023 17:22 | Видян 1024 пъти | Гласували 1

Пристрастни

Павлина Желева специално за „Слава“

Американската звезда Кристен Джеймс и воденото от нея международно жури на 73-тото издание на Берлинале не пожелаха да задоволят очакванията на многобройната публика, но и не предизвикаха особени сензации.
Показаният в последния ден на фестивала скромен филм „На Адаман“ (Sur l'Adamant) на иначе уважавания френски документалист Никола Филибер, който се сдоби с най-новата „Златна мечка“, е поредният филм за лудостта като благословия. Основното му достойнство е в неговата добронамереност – психически лабилните пациенти, които посещават необичайния дневен медицински център на шлепа Адаман са показани като рядко обичливи същества.

 

Основният му недостатък е в неговата протяжна монотонност, която отклонява зрителите от случващото се на екрана. Но явно желанието на журито е било да защити разбирането си за „състрадание към страдащите“ (поради биологична и психическа неприспособимост към обичайните стандарти).

Една от показателните награди в тази смисъл се оказа „Сребърната мечка за поддържаща роля“ на австрийката Теа Ере, транссексуална жена, играеща себе си в мрачния криминален трилър „До края на нощта“ (Till the End of the Night) на немския режисьор Кристоф Хохауслер (също показан в последната минута).
Той/тя се съгласява да сътрудничи на фатално влюбен в него/нея полицай, който освен, че трябва да разкрие мрежа от наркотрафиканти, иска да плати операцията за смяна на пола на обекта желанието си.

 


 

В същата посока е „Сребърната мечка за най-добро актьорско изпълнение на главна роля“ на 8-годишната София Отеро за невероятното й представяне в „20 000 вида пчели“ (20,000 Species of Bees) на испанската режисьорка Естибалис Уресола Солагурен. Филмът, който определено заслужаваше по-голямо признание детайлно показва дълбокото страдание на дете, родено като момче, но бленуващо да живее като момиче.
Самата Кристен Джеймс лично обяви точно тези две награди, вероятно, за да подчертае личното си съпричастие към хората, търсещи половата си идентичност. Темата, както знаем е твърде модна, на моменти, дори натрапчива, но за щастие в случая, тя прозвуча по-скоро автентично, отколкото пропагандно.


 

Известно недоумение предизвика избора на „Червено небе" (Afire) на немския режисьор Кристиан Петцолд за Голямата награда на журито. Филмът, в който един блокирал писател успява да разкрепости въображението си, най-вече, защото се освобождава от предразсъдъците си към собствените си интимни преживявания, е добър, но не и изненадващ.


 


 

Като фатален гаф бих определила избора на французина Филип Гарел, на когото бе дадена “Сребърна мечка” за най-добър режисьор на „Голямата каляска“ (Le Grand Chariot). Мил и незлоблив, филмът, в който семейна трупа от куклени артисти се разпада след смъртта на нейния създател, е също така и демодиран, и предвидим не само като стил на разказване, но и като начин на снимане.


 

А „Сребърната мечка“ за най-добър сценарий на „Музика“, поредният своенравен опус на германската режисьорка Анджела Шанелец, въпреки намесването на древногръцкия персонаж Едип, е меко казано неадекватна. Най-малкото заради това, че тъкмо фабулата остана непонятна за публиката.
 


 

От друга страна, филмът, който определено заслужава много повече от „Сребърна мечка" за изключителен художествен принос на операторката Хелене Луварт е „Диско бой“ на италианеца Джакомо Абруцезе. В него, чрез отказа на главния герой да служи в чуждестранния легион на Франция, категорично е заявена позиция срещу войната, където и в името на каквото и да се води тя. Жалко за пропуснатата възможност за една адекватна „Златна мечка“ в неадекватното ни време.

автор: СЛАВА

Етикети: , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Служебни премиери: Фотофакт

Служебни премиери: Фотофакт

Дан Колов оживява и възпитава в...

"Много се вълнувам да споделя с вас, че на деня, в който...

Няма коментари към тази новина !