Няма шах ( въпреки че в 10 век шахът си е съвсем официално във Византия), има обаче 50 минути, в които героите говорят хиляди думи на хубавия ни, български език. На хубавия ни, български, разговорен език ( аз харесвам езика, на който говорим днес, намирам го красив и изразителен, не вулгарен.) Разбира се, някой осторожен зрител ако седне с тефтер и молив пред екрана, може и да намери няколко случайно изпуснати думи, като “моля?” вместо “какво”, но няколко - на фона на хиляди ?!??

Какво друго има в серията ?

Има величествен Деян Донков и болката на един велик български цар, който страда да наричат народа му “орда” и “варвари”. Един цар, който мечтае народа му да е велик и образован, и болката му, че част от тоя народ, не иска да е образован, иска да е сит. ( колко познато и днес!).

Има и много, много други, хубави неща и мисля,

че голяма част от хората,

които прибързаха да се възмущават,

ще се изненадат .

Така мисля аз. А какво мислите вие след втора серия, ще ми бъде интересно да прочета тук, в коментари.

Приятно гледане

И да, този сериал е направен с обич към България и миналото ни и всички, които гледат, ще почувстват тази обич.

и още нещо:

Всички велики хора, преди да станат Легенди, са били човеци. Живи, пулсиращи хора. Яли са, пили са, обичали са се, страхували са се, плакали са, викали са понякога, мечтали са, били са гневни, били са радостни, били са .. хора. От плът и кръв. Не - музейни експонати. И в това няма нищо страшно. Напротив. Вдъхновяващо е. Вдъхновяващо е, че живи хора, като всички нас, са станали легенди. Не заради “музейното си поведение”, а заради големите си дела !