Победите й по време на престоя на острова със сигурност оставят отпечатък в съзнанията на останалите участници.

"Аз съм супер честна и ако бъда честна в играта, това няма да ми помогне", казва Ивана във визитката си за шоуто, а в този разговор сякаш неволно потвърждава думите си, защото е по-откровена отвсякога.

- Успя ли да се отърсиш психически от преживяването в „Сървайвър“ или мислено все още си на острова?

- Психически се бях отърсила, докато не започна предаването и наблюдавайки какво се случва в него, автоматично се върнах отново там. Преживяването ми се отрази в посока, че започнах да оценявам повече това, което имам – не само като удобства от типа на топла вода и сапун, а и като цяло. Осъзнавах, че всъщност мога да живея с много по-малко, отколкото предполагам. Например, след „Сървайвър“ не гледам телевизия, въпреки че имам голям телевизор. Ето така ми се отрази участието.

- Тоест пречистващо? На принципа на хранителния режим за тялото, само че в случая към психиката…

- Точно, да. В „Сървайвър“ имах много преживявания, може би някои са били и малко по-неприятни от други, но истинския негативизъм преживях, когато излязох от формата. Очаквах, че ще има хейт, но не знаех, че ще бъде на такова ниво. Това ми повлия повече психически, отколкото всичко друго, случило се в „Сървайвър“ – там единственото неприятно бе, че груповата игра за мен приключи още на втория ден.

- А лесно ли се свиква на подобни трудни и оскъдни на удобства условия?

- Повярвай ми, не. Аз не успях за моите 18 дни на острова. Не свикнах да спя на плажа. Всичко ме болеше… кожата… тялото. Няма поза, на която да се завъртиш и да ти е удобно. Отделно имах проблеми с устните, защото на втория ден ми излязоха херпеси. Бях подложена на лечение заради тях.

- А по отношение на сблъсъка на характери?

- Разликата между реалността и това, което е на острова, е, че навън можеш да решиш с кого да общуваш и с кого не, и когато не ти е приятно, просто да станеш и да си тръгнеш. На острова обаче, си принуден да търпиш този човек, да общуваш с него, да споделяш преживяванията. Няма как да пренебрегнеш това. Другото е, че емоциите са умножени по 1000! Това, което преживяваш на острова, няма нищо общо с това, което можеш да изпиташ или да ти се случи навън.

- Спомена, че не си очаквала подобен хейт. Коя беше капката, която преля от чашата на търпението за теб?

- Това, което специално забелязах е, как жени обиждат други жени. Например, много жени ме „обиждаха“, че съм грозна, стара. Това е абсурдно! Аз не мога да си представя да давам етикети и да определям друга жена, че е грозна или на определени години?! Човек може ли да избере на колко години да бъде? Всички се раждаме и остаряваме.

Аз съм на 43 години, вече 44 даже, но не се чувствам така, живея като на 20, колкото и странно да звучи на някои. Чувствам се млада и не мога да възприема как може хора да си губят времето да бълват толкова омраза и негативизъм. Знам, че това е техен проблем, явно се чувстват нещастни, защото само един нещастен човек би писал подобни неща. Но независимо от всичко, когато четеш подобни неща, ти идва малко в повече.

Никой не обсъждаше играта ми, а това дали съм стара и грозна, което няма как да ме прави добър или лош играч, нали?! Ние сме в „Сървайвър“ – важно е как играеш, какви качества имаш, какви стратегии.