Удоволствието от четенето е несравнимо.
И от мъдростта на книгата, която мнозина разглеждат повърхностно като „светска новела” или пък като „бледо копие” на филмовия вариант с Робърт Редфорд и Миа Фароу или по-слабия с Ди Каприо.
Точно преди век ФицджЕралд, както е правилно да се произнася името му, започва да пише своето най-изящно произведение, което ще издаде през 1925 г. Книгата му не е просто тип „в какво се превръщат мечтите”, „не всичко е пари, приятелю” и „не вярвай на жена”, ако използваме популярни цитати от заглавията на други не така стилни и възвисени произведения. Повече няма да казваме, за да имат стимул нечелите книгата да й се насладят...
Нито пък е само упражнение по стил. И ценността й не е просто като илюстрация, пресъздаване на златните години на джаза, когато светът се отваря за свободната любов, свободната търговия, големите богатства и безкрайните партита, а много богатите започват да се чувстват като неоаристократи – т.нар „стари пари” във вечен конфликт с т.нар. „нови пари”.
Едва ли би могъл да се намери по-добър портрет на съвременния мъж, нищо че е рисуван преди 100 г., с неговата обречена мисия да победи Света и да покори Жената, към което всичко и всички го принуждават, от тази велика книга. В Гетсби има нещо от княз Мишкин на Достоевски (главният герой на Идиот – другия ми любим роман), но повече отдаден на любовта и по-малко концептуален....
Има спасение за четящите и мислещите хора (99% те са едни и същи) в България, щом ни се дава шанс за прекрасна нова среща с нашия литературен прототип.

Борис Ангелов