"Шутът на Царя е нещо полезно. Когато шутът става цар, това вече е нова система - комикопопулизъм", пише в последната си книга Бегбеде. Тя няма заглавие, а само смеещ се през сълзи емотикон като най-добрата илюстрация на това, в което живеем, особено в България днес. Французинът нарича положението: "Когато хуморът се превърне в насилие", а ние можем да го омекотим до "власт". Бегбеде, който пуска прекрасни лафове, както винаги, ни връща към комика Колюш, който се кандидатира неуспешно за президент през 1981 г. с девиза: "да им бием шута". При 38% одобрение в рейтингите той оттегля кандидатурата си, за да няма втори мандат на Жискар д'Естен и изненадващо Митеран идва на власт, но как става тази работа/магия прочетете друга прекрасна книга - Седмата функция на езика. 30 години по-късно започва политическото си движение Пет звезди в Италия игралият заедно с Колюш в Лудостта на войната негов колега Беппе Грило, който две години по-късно вече има 160 депутати, а през 2018 г. е най-голяма партия в парламента и управлява като съучастник в 3-те кабинета на Ботуша в този продължаващ мандат.

Малко известен факт, цитиран от Бегбеде е, че първият президент - хуморист е Дижими Моралес, избран за държавен глава на Гватемала през 2015 г. Той не забравя и водещият на риалити тв шоу Доналд Тръмп, станал президент на САЩ през 2016 г.

През 2018 г. посестримата ни по ЕС и Балканите Словения си избира тв комика Мариан Шарец за премиер. Той поема отговорността да оглави изпълнителната власт лично.

През 2019 г. Владимир Зеленский - комик от сериала Слуга на народа и най-популярното вечерно тв шоу в Киев - и двете рускоезични, стана президент на Украйна. Същата година наричаният "клоунът БоДжо" Борис Джонсън, определен от Бегбеде като "медиен шут" бе избран за министър - председател на Великобритания.

Французинът с остър език дава следната формула за властта на комикопопулизма: "Разпусната демокрация се роди, защото демокрацията се отегчаваше. Информационното развлечение е заплаха за демокрацията".

Той се сеща и за най-първия комикополитик - на 9 февруари 1965 г. Пиер Дак обявява кандидатурата си за президент срещу Дьо Гол като шеф на Партията на смеха. Генералът го моли да оттегли кандидатурата си и той, като член на съпротивата - френски партизанин, го прави през есента на същата година.

Бегбеде напомня и избора на Рейгън за президент на САЩ през 1980 г. и на Шварценегер за губернатор на най-големия щат Калифорния през 2003 г., въпреки че те не са комици, ала не са и сериозни актьори.

Каква е бедата?

"На професионалните хумористи им липсва състрадание. Тяхната пламенност е безмилостна. Липсата на емпатия е присъща на психопата. Всесилните сатирици са доволни единствено, когато личността е напълно унищожена", пише Бегбеде - Повечето смехове, които чуваме по телевизията, са записани през петдесетте години и следователно почти всички, заливащи се от смях, вече са мъртви. Хуморът се банализира и престава да бъде смешен".

Какво се получава?

"Заражда се нова форма на хумористична власт - комикопопулизмът. Клоуните започват да сеят паника. Преобразуват смеха в насилие. А насилието и присмехът имат нещо общо. Хумористичният тотализаризъм ще смачка правата на човека и обществените свободи", категоричен е иначе веселият Бегбеде.