На 9 август 681 г. за първи път официално България е спомената като държава и затова на тази дата празнуваме нейния рожден ден. Историята е следната.

В Константинопол на 7 ноември 680 година е открит Шестият Вселенски събор на Църквата. Той е известен и като Трети Константинополски събор. Свикан е по волята на император Константин IV Погонат.

Освен решенията по отношение на монотелитството, Шестият вселенски събор определя много от правилата, свързани с въпросите на брака и духовното сродяване в брачните съюзи. Определени са и правилата за встъпване в брак от духовните лица.

Шестият вселенски събор обаче се оказва най-важен за историята с друго. По време на неговото 16-о заседание на 9 август 681 г. думата е дадена на Константин от Апамея. Той казва:

“Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашия свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България.

Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военноначалника, и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.

Изказването на презвитер Константин от Апамея, което е първото документирано цитиране на България като държава,  дава на историците базата за определяне на годината, рождения ден на нашата страна, от която  започва нейната писана, документирана история. Така започва летоброенето на държавата България, основана от хан Аспарух.

По идея на Людмила Живкова като министър на културата от 1975 г., започва кампания за отбелязването на 1300-годишнината на страната, която е отбелязана с цяла година тържества през 1981 г., като материалните наследства от това време са построяването на НДК, оформлението на площадите на храм-паметника Александър Невски и на Незнайния воин в самото сърце на София, с възстановяването на базиликата Св. София, на старата държавна печатница, превърната в Галерия за чуждестранно изкуство и целия неповторим архитектурен необароков ансамбъл по улиците „Московска”, „Раковски”, „11 август” и „Дунав” в околността на площадите.