Почина Владимир Живков, синът на дългогодишния лидер на БКП, премиер и държавен глава на България Тодор Живков. Той е предал Богу дух точно 40 г. след прочутата си сестра Людмила Живкова. След смъртта й той оглавява основаното от нея международно движение Знаме на мира, което организира три асамблеи след кончината на основателката и първата уникална световна детска сбирка. В последната година от властта на баща си е издигнат до член на Политбюро на ЦК на БКП, а веднага след падането на Тодор Живков от власт е уволнен от всички постове и се прехранва с основания от него малък магазин в гараж на апартамент на фамилията, както сам е разказвал пред нас. Ето едно от двете му за 32 г. след 10 ноември 1989 г. и последното интервю на Владимир Живков, което той ни даде:

Как живеете, господин Живков?

 
Животът ми е като на всеки нормален български гражданин. Имам много познати, имам и приятели. Разбира се, не са колкото бяха преди Десети ноември. Останаха най-верните. С повечето от тях сме заедно от детинство. В семейството цари разбирателство. Имам малък бизнес.
 
 
Говорите много за Десети ноември. Добра или лоша е тази дата за Вас? По ирония на съдбата, тя е рождена за сина ви – Тодор Живков Младши...
 

Да, така е. Десети ноември е рожденият ден на сина ми. А политическата дата не би трябвало да бъде Десети, а Девети ноември. Защото именно тогава баща ми подаде оставка на заседание на Политбюро. Казвам Ви го като свидетел и на двете събития. Аз до последния момент не знаех за това негово намерение. И научих на Девети. На Десети ноември драми не е имало, както се пишеше и се говореше през годините на прехода. Нещата бяха предрешени в Москва. Схемата на Горбачов беше една и съща във всички социалистически страни.
 
 
В последните години отношението към Вашето семейство много се промени. Защо според Вас хората погледнаха на него с други очи?
 
 
Съгласен съм, че нещата се развиват в положителен аспект. След Десети настройваха хората да ругаят, да оплюват. С течение на времето нещата се изясниха. Видя се, че баща ми като ръководител на партията и държавата, независимо от някои грешки, ще остане в историята като голям държавник. Има и паметник, направен от Секул Крумов.
 
 
Как приехте влизането на Жени Живкова в политиката? Вие бихте ли я последвали?
 
 
Смятам, че беше положително. Тя дълго обмисляше предложението към нея и е добре, че прие. Намирам го за правилно решение. Аз самият нямам нито нужда, нито желание да влизам в политиката. Никога не съм обичал да бъда в центъра на вниманието. Характерът ми е такъв.
 
 
Иван Славков беше казал, че в България има две династии – Кобургската и Правешката. Как преценявате като част от едното семейство ролята на династиите в новата ни история, защото тези две са водили страната цял век?
 
 
Не съм съгласен точно с това изказване на Иван Славков, че моето семейство е династия. Явно го е казал на майтап. А иначе наблюдавах с интерес как Царят успя за кратко време да привлече многобройни съмишленици и симпатизанти и да спечели изборите през 2001 г...

Борис Ангелов