Актьорът Юлиан Костов разказа как е станал актьор в интервю за Събуди се по Нова. Той е учел бизнес мениджмънт в Холандия, когато решава да замине за Англия, за да стане актьор.
Юлиан е от Варна. Като ученик вече е шампион по плуване. Печели медали от много състезания. На 19 години вече е студент в холандски университет. Сърцето му обаче е в киното. “В актьорската професия морето е най-бурно. Но е моята професия, затова ми е много спокойно в нея”, казва Юли.
„Един ден ме озари мисълта, че да си актьор е професия, която мога да работя. Записвах се с телефона, докато играя Жокера. Реших, че ще замина за Лондон и няма да казвам на родителите ми. Помислих си, че трябва да се разхождам по „Оксфорд Стрийт“, за да ме забележат. Бях чел някакви истории как Станислав Яневски са го забелязали в Лондон така и чаках и мен да ме видят. След няколко дни на студа разбрах, че няма да се получи по този начин. Тогава реших, че ще стана статист”, разказа Костов. И допълни, че е много горд от ролята си в „Син на друга майка”.
Относно успеха на Мария Бакалова, актьорът каза следното: „Това е нейният момент и аз съм много горд". Двамата с прочутата вече в цял свят българка от Борат 2 пишат новата киноистория, а именно Юлиан е нейният откривател и мениджър в началото на кариерата й.
„Определям себе си като шматка, романтик и утопист. Като дете мечтаех да спася света. Имаше случай, в който нашите ме караха да ходя на уроци по английски и ми казаха, че ако се разплача на вратата, няма да ходя. Естествено се разплаках и от тогава ми повтарят „Ти не помниш ли какъв актьор си от малък?"", сподели Костов.
„През годините имаше хора в училище, които ми налагаха психически тормоз. Сменях често учебни заведения. В 6  клас отново бях новия. Обиждаха ме. Бях смачкан и мислех, че съм грозен и тъп. Имах ужасно ниско самочувствие. Станах жертва на хомофобия. Дойде време, в което се опълчих и набих единия от тях. Травмата ми вече я няма, даже съм приятел с тези момчета", каза той.
„Гледах си наскоро снимки от детството - като лампичка съм светел, усмихнат, очите ми широко отворени и си казах: "По дяволите, тези как са ми изгасили искрата в училище". Но в крайна сметка съм щастлив, защото това ме е изградило като характер. Като пораснеш физически, спират да ти се правят на интересни. Това са неща, които се чистят още през 20-те ти години. В една от най-добрите актьорски школи - АMAW в Лос Анджелис, сме работили върху сцени, в които попадаш в подобни ситуация. Ако се види, че имаш някакъв блокаж, учителят спира и те пита, защото имаш проблем. Разнищвате го, той знае какво да ти каже, за да те афектира и ти го изиграваш на сцената. После плачеш на стола, крещиш..."