- Не се и опитвам да отнемам удоволствието на Цветин. Аз обичам да подреждам маси, да украсявам и поддържам обстановката. Готвя единствено ако ми се налага да си приготвя нещо за мен лично, когато той отсъства от вкъщи. Готвих картофи, когато Цветин беше в болница, пробвах ги с клечка и прецених, че са станали перфектни. След това той ми се обади, разбира се, беше оценил желанието ми да му приготвя храна, но не ми спести, че са били сурови и не е успял да си хапне от тях (смее се). Мога да пържа яйца, да правя веганска торта, кекс. Стига толкова. Смятам, че това е достатъчно. Един кулинар вкъщи стига.

- Когато Цветин беше в болница заради COVID- 19 ли е периодът, в който най-дълго сте били разделени?

- Имали сме раздяла от една година, но се виждахме, чувахме. Сега така се случи, че COVID наистина ни раздели за седмица. Вкъщи се пазех и грижих за него, но когато останах сама, ми беше много трудно. Не знаех какво може да се очаква от тази неяснота, обхванала всички ни. Бях много уплашена. Общувах с много близки до мен приятели, приятелката ми Сашка дойде да живее вкъщи през тези дни. Всички ми помагаха да преодолея страха. Тежък период беше за мен, но слава Богу всичко мина и сме живи и здрави.

-Вие прекарахте ли короната?

- Имах малко температура и болки в гърба. Направих тест, но излезе отрицателен. Аз останах вкъщи и се самокарантинирах, макар че бях отрицателна. По-късно се оказа, че имам антитела, което означава, че съм преболедувала и аз. Масово така се чувстват хората, много индивидуално действа вирусът при среща с всяко едно тяло.

- Като човек, сблъскал се с неизвестното, сякаш започвате да гледате по друг начин на живота. Какво е мнението ви за всичко, което се случва в момента?

- Никога не съм предполагала, че ще дойде такова време, в което да не се работи поради подобна причина. Друго е да нямаш участия примерно, но дойде време, в което целият бранш не работи. В началото беше малко забавно, малко като на шега. Да си починем, да си подредим дома, да водим по-различен начин на живот дори и битово. Като гледам какво се случва, смятам, че ние винаги ще бъдем първи затворени и последни пуснати. Ние сме последна грижа в тази ситуация. Много хора, много семейства, работещи в този бизнес, страдат, не само известните лица. Аз най-малко мога да се оплача, защото имам възможност да издържа този период, но има такива, които нямат. Истината е, че дори собствениците на заведения ще изпитат трудности, когато се разреши да се отвори. Няма да е никак лесно при завъртането на колелото. Ние сме взаимно свързани. Има много неясноти, които не знам как да анализирам все още.

- Трудно ли е да мислиш за музика, за песни в такъв период?

- Отначало да. Различно е, губиш динамика, пулсът ти се успокоява, а ние сме с повече адреналин – все имаме планове за днес, за утре... Сега е спокойно точно като в безтегловност. Записах една балада, дано успея да я пусна през март. Имам планувани неща, които чакат да бъдат записани. С една дума – задвижих се. Движа бавно, но славно.

- След няколко дни идва празникът на виното и любовта - 14 февруари. Имате ли някаква специална изненада за любимия си Цветин и как ще празнувате?

- За нас 14 февруари си е всекидневие. За закачките между нас не ни е нужна определена дата, ние си празнуваме тогава, когато го почувстваме... Истината е, че с времето всичко в нашата двойка стана много синхронизирано и дори нямаме нужда от подаръци точно за определената дата. Когато ни се празнува – празнуваме, когато не – не. Искаме ли да си купим нещо и да си направим подарък един на друг, го правим на момента, а не чакаме празници.

Вие сте една от малкото изпълнителки, която може да се похвали с дълготрайна и щастлива любовна връзка. Каква е тайната не само да откриеш правилния човек, ами и да го задържиш?

- Споделеност, комуникация, доверие, откритост. Любов и думата компромис в едно изречение няма как да съществуват. Не можеш да направиш компромис със себе си, но можеш да изразиш себе си, като споделиш любов. Ако имаш маска, няма как да просъществува дълга връзка, не е възможно. Или е до време. Всеки иска да се хареса, да е идеален. И аз съм минала по този път. Да си най-хубавата, най-добрата, най-достойната... Ти имаш своето си Аз и ако дълго време го криеш, в един момент то се появява. Няма как да си непрекъснато с маска. Затова някой, като каже: „Той или тя се промени“, не, не се е. Човекът винаги е бил такъв, просто е играл роля. Това са пречките за да създадеш една дълга връзка, ако ги няма – всичко ще е прекрасно.

- Какво си пожелавате да ви се случи оттук нататък?

Най-важното е да сме здрави. Да преминем по-лесно през това, което ни се случва. Съжалявам за всички човешки загуби. Аз загубих баба ми през 2020-а, но тя почина от старост, беше на 90 години. Човек никога няма готовност да пусне някого да си тръгне от този свят, болката си е болка, но когато нещо преждевременно е отнето, както тази пандемия например, носи на всеки много тъга. Нека бъдем здрави, по-радостни, по-усмихнати, по-ведро да се приспособим към доброто ново и то да ни носи радост, а не да ни плаши.