Синът на Филип Трифонов - Мартин сподели във ФБ:"Ето един текст от мен, който беше изрязан от предаване, излъчено тази вечер.

забележка:да се чете с жизнен тон от добронамерен човек с ясна дикция и чувство за хумор. В най-добрия случай и без драматични паузи.
Като човек, който почти 30 години е под педагогическото влияние на татко, когато слушам за него да говорят наистина близките му хора, аз съм винаги с широка усмивка, преливаща от време на време и в смях. По подобен начин с баща ми сме се смели, понякога с минути, припомняйки си цветистата личност на дядо ми Цвятко или когато едно лято ми чéте„Трима души в една лодка (без да се брои кучето)“. Сигурен съм, че тогава чух и нашето куче да се смее.
В главата ми живее една сцена от филм, в който героят на Роберто Бенини  преподава поезия на свои студенти. Той им споделя в своя урок, че за да пишат стихове, не трябва да се притесняват, ако нещо им липсва, защото за това им е необходимо само едно – всичко. Нямам спомен дали и баща ми е гледал същия филм, но като зная енергията, с която твореше и живееше, разбирам че и той е имал точно това – всичко. Затова, да напише прословутото протестно писмо за пенсията си, според мен не трябва да се разбира като молба за парично подпомагане (на което иначе щеше да се радва). То беше в истинската си същност израз на гражданската му позиция спрямо несъстоялата се лустрация (думичка, която благодарение на него зная от дете). Непонятно му беше как почти 30 години след 1989-та, човек с псевдоним от секретните служби оценява не само него, оставил ни с филмите си образа на момчето в българското кино, а и хората на изкуството въобще. Нека се знае, че всеки, изместващ тази гледна точка към лековатото „Филип Трифонов беше огорчен от ниската си пенсия“ или не го познава изобщо, или го прави с нечиста умисъл.
Поздравявам всички интелигентни журналисти, които канят в предаванията си хора, след чието участие зрителите са вдъхновени, усмихнати и обогатени, дори когато поводът е такъв. Те отразяват истината, че заобиколен от близки и любими, татко беше щастлив и живя добре. Неговата пенсия са приятелствата и любовта. За тях той е работил през целия си живот.
С обич - Мартинеско".