с 10% на международните пазари, което рядко се е случвало преди в такъв размер. У нас цената на традиционния подсладител се е повишила с 6% през миналата година, информира Симов.

При брашното увеличението също е с 6%, въпреки че се е очаквал по-голям скок заради увредените от сушата посеви и повишената цена на зърното, коментира Васил Симов. Това е довело до поскъпване на хляба с 10 стотинки.

Изключение от обшия тренд при цените на хранителните стоки е оризът, който е поевтинял от 1,60 до 1,50 лева за килограм на едро.

Един от факторите са поскъпването на зърнените култури на световните борси са финансови спекулации, по думите на Васил Симов. Той дава пример със слънчогледа: “Тъй като слънчоглед не се гледа навсякъде, когато дадена държава, която е традиционен производител на слънчоглед, има трудности, цената хвърчи нагоре. Но по-скоро другият фактор е важен – това са финансовите спекулации, при които редица фондове и огромни корпорации инвестират в тази стока, очаквайки по-голяма печалба, и по този начин изкуствено помпат цената нагоре.”

Така у нас цената на слънчогледа се е увеличила с около 32% от 580-600 лева в началото на 2020 г. до 850-900 лева за тон без ДДС през декември.

При пшеницата цените са тръгнали нагоре, когато един от световните производители – Русия, е започнал да обсъжда износно мито за зърното. На българския пазар цената на пшеницата се е движела между 300 и 410 лева за тон, без ДДС, информират от Софийската борса.

При царевицата също се наблюдават ценови аномалии заради засушаването в САЩ. През първия месец на миналата година  на ССБ тя се е търгувала между 270 – 290 лева за тон, а през декември – 330 – 350 лева за тон, предаде ikj.bg.