В продължение на вчерашния ни разказ за Операция Наследник, чието време
за задействане Борисов като че ли изпусна, напомняме историята на Тодор
Живков, когото многократно е посочвал за свой учител в този занаят. Още
повече връзка между двамата лидери тези дни направи Жени Живкова в
изненадваща своя поява по бТВ, което ни дава и "информационен повод".
Фактите и обстоятелствата са любопитни, защото са поучителни и показват,
че няма договорка, която не може да се наруши в българската политика,
нито гаранции, които могат да се дадат, но да не се изпълнят. Историята
е разказвана пред нас от сина му Владимир и присъства в писмен вид в
мемоарите на тогавашния вицепремиер Георги Йорданов.

Неосигурил си наследник, пропуснал момента, вместо да разиграе, наистина
да подаде оставка в края на 1988 г., Живков прави последен опит да
напусне властта с гаранции на на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на
9 ноември 1989 г. Смята, че прави изпреварващ ход преди пленума на ЦК на
БКП на следващия ден. Хвърля нова, този път истинска оставка и очаква
гаранции - запазване на парадния при соца пост на председател на
Държавния съвет на НРБ ( де факто президент на републиката), както и
привилегиите си като обитаването на резиденцията в Банкя, която е негов
дом - той няма собствено жилище. Доверява се на подчинените си, които му
създават спокойствие и уж се съгласяват.

Защо на другия ден Тодор Живков гледа като изоглавен на популярните
кадри, на които е като паднал от небето? Защото оставката му е поднесена
пред пленума от тогавашния премиер Георги Атанасов като отказ и от двата
поста, които заема - както на генерален секретар на ЦК на БКП, така и на
председател на Държавния съвет на НРБ. Според протокола му е изказана
"дълбока благодарност" от поелия и двете длъжности Петър Младенов, но
той знае, че това е само прах в очите.

Живков разбира, че е измамен, след като 35 години е изигравал всички.
Ударът е чутовен!

Нещата обаче не спират дотам. Точно седмица, след като е поискал и е
получил от приемниците си във властта гаранции, на 16 ноември той
научава от медиите, че е изключен не просто от управляващите органи на
Партията, но и от самата нея. При това не сам, а с "обкръжението" му -
малка част от управлявалия при соца елит, докато другата - сякаш няма
нищо общо с цялата работа, остава на кормилото на властта.

В следващите дни, седмици и месеци мантрата "Тодор Живков и неговото
обкръжение" става обяснението за всички беди - икономически, социални,
етнически. Медиите засипват населението с всякакви верни и неверни
разкрития "в тази посока".

Малко след новата 1990 година Живков е показан по телевизията как го
вкарват в ареста за началото на прословутото Дело №1. По него, на шумен
и предаван по телевизията съдебен процес, е обвинен, че е дал, при това
не лично, но без ред апартамент на Аня Пенчева в Зона Б5, автомобил Рено
на режисьора на филмите с нейно участие Време Разделно и за Хан Аспарух
- Людмил Стайков и други подобни "престъпления" - все неща, за които
хората на всичко отгоре са си платили.

Дали за него е утеха, че още през лятото на 1990 г. наследилия го Петър
Младенов е свален с позор от поста на държавен глава - първия
председател (президент) на Република България, а не минава много време и
другият неизпълнил гаранцията за Живков - Анрей Луканов, също влиза в
ареста? Дали му е утеха, че надживява Луканов, който е 27 години по-млад
от него? Или е утеха за Живков оправдателното решение по неговото Дело
№1, дошло малко преди да почине?