„Само като си помисля, че в рамките само на 20 години преживяхме и утопията на прекрасния нов процъфтяващ свят на богата, и чиста Европа, така и антиутопията, в която живеем днес. Оказа се, че Европа нито е толкова богата, нито толкова чиста, нито толкова съвършена, а това, което получихме като демокрация, е някаква карикатура. Точно антиутопия, която съчетава клептокрация, медиокрация, диктатура на посредствеността, на еднокнижниците, на дребните квартални бандити над порядъчния и интелигентен човек“.

Така режисьорът, художник, аниматор Теодор Ушев описа и ситуацията, в която живеем днес тук, и интереса към антиутопиите като жанр в изкуството. Това е жанрът на първия му пълнометражен филм по романа "Пумпал" на Владислав Тодоров, чиито снимки са приключили и в момента лентата е процес на монтаж. Работното заглавие е „Φ 1 618“ - стойността на златното сечение. Интервюто на твореца пред БНР е по случай Международния ден на киното, който се отбелязва днес - 125 години след първата прожекция в Париж на братята Люмиер.

Антиутопията е един от жанровете, които винаги ще съществуват заради мечтата и утопията на човека за един по-съвършен и по-добър свят, смята Теодор Ушев.

„Тя върви ръка за ръка с утопията - антиутопията е този мит за рая на бъдещето, който ние всички очакваме и се надяваме да се случи, а всъщност се получава обществен строй, който е враждебен на индивидуалната личност. Това потискане на човека, на съществото му, на свободата му води към интереса към този жанр.“

Той сподели, че, „може би по-прибрано, по-елитарно", но вярва в бъдещето на киното.

„Случи ми се и това – в тези бурни и странни времена да успея да снимам първия си пълнометражен филм и какво по-добро време за това от времето, в което живеем“, сподели Ушев.  

Като усещане за изминалата година и ситуацията у нас той си припомни 1984 г. - не само заради романа на Джордж Оруел, по думите му, а заради заобикалящото ни, чувството на безперспективност и безразличие.

„В момента берем плодовете на това, което е било тогава. Аз си мисля, че това, което ни се случва днес, е резултат, рефлексия на 90-те години, на проваленото образование тогава, на червените ферарита, на чалга културата, на чалга доктрината. Всички тези теми и неща са залегнали в нашия филм.“, каза Ушев.

Но допълни, че вярва, че доброто побеждава и затова са създадени приказките:

„Аз вярвам, че доброто няма как да не побеждава злото, поне за известно време. Това е и целта на изкуството – да вдъхва вяра в хората. Изкуството по някакъв начин също е утопия – то те кара да вярваш. Най-важното е да се отървем от безсмислието. Ако не вярваме в победата на доброто, то означава да нямаме надежда. Това е, което ни липсва днес, което тормози хората. Страхът от това, което се случва в момента, не е само от това, че ще умрем, че вирусът ще ни победи. Страхът е свързан с това, че няма перспектива. Няма точна дата, да кажем, че ето, на тази дата доброто ще победи злото, всички ще се прегърнем и ще започнем да танцуваме на площада.“

По повод протестите о лятото в България, които продължиха повече от 100 дни ефективно, Ушев обобщи:

"Всеки протест е полезен за размътването на блатото, в което живеем в момента".

„Определени хора, политически зомбита се опитаха и успяха да яхнат това абсолютно обяснимо желание за справедливост на младите хора, които бяха  на площада. Аз не смятам, че един протест може да бъде провал. Всяко избухване на воля за по-добър живот е положително.“

Източник: clubZ