Жени говорят за Шоколад в Сатирата

30.09.2020 14:59 | Видян 811 пъти

Жени говорят за Шоколад в Сатирата

Те са четири. Те са жени. Всяка от тях има различен темперамент, своя история и своя лична болка. Но има нещо, което ги обединява – изкушението, страстта, или по-скоро при-СТРАСТ-яването.

Новият спектакъл „Шоколад“ на режисьора Антон Угринов в Сатиричния театър по пиесата на белгийския драматург Филип Блазбанд кани в бурлесковата атмосфера на нетипичен терапевтичен сеанс, в който едни непознаващи се взаимо дами ще се опитат да излекуват своята шокомания с помощта на груповата психоанализа. И с тях сякаш ще можем да поговорим за самите себе си. Защото да говориш за шоколад, значи да говориш за себе си.

Всъщност, оказва се, тук изобщо не става дума за шоколад. Е, да, може би тези жени наистина имат проблем с поглъщането на огромни количества от какаовото изкушение. Чуваме непрекъснато „шоколад, шоколад, шо-ко-лааад“ – понякога произнесено нежно и бавно, понякога гръмко и страстно, понякога развлачено и изстрадано.

Но за шоколад ли говорим наистина? Под булото на сладкия грях терапевтът (Албена Павлова) мъчително се опитва да открие нещо друго. Самата тя, както ще разберем впоследствие – също пристрастена към така неустоимото удоволствие, е разработила собствен метод за лечение, който се основава на онова нещо, наречено „отключващо събитие“

Връщането към произхода на зависимостта обаче няма да е толкова лесно, колкото тя очаква. Пациентките (Мирослава Върбанова, Елена Атанасова и Стела Ганчева) отказват да дълбаят в дебрите на болезнените си спомени и скоро ще тръгнат на истински бунт.

От спокойни разисквания до остри стълкновения и абсолютен хаос, от прозаични впускания в миналото, където смешното граничи с трагичното, чак до истории с почти делириумни аспекти, ние сме пленени от една тъжна комедия, която постоянно ни изненадва. За бързо сменящите се състояния и препускането от едно настроение в друго щедро допринасят музиката на Мартин Каров и сценографията на Ирена Дойчева.

Зрителят се унася в безвремието и динамиката на един есенен следобед, изпълнен с неочаквано, в компанията на четири постепенно развиващи се женски образи – до самия завършек, когато най-сетне всички „персони“ изчезват, скромният воал на шоколада пада и под него успяваме да се докоснем до дълбоката драма, преживяна от самата терапевтка – персонаж дотогава „без проблем“.

„Шоколад“ е метафора на нашите зависимости, емоционални лишения, съмнения, спотаени травми и несъзнавани вътрешни конфликти – едно малко, но също толкова вкусно парче, колкото и темата, която разглежда. Чрез личното пътуване на героините към самите себе си пред нас се открива цяла вселена от емоционални и физически при-страст-явания и техният произход от вечните потоци на вината и самотата.

Понякога тонът е комичен, понякога сериозен и трагичен, но винаги се появява някаква усмивка, която балансира напрежението, а накрая излизаме от театъра също както жените от кабинета – с много въпроси (за тях и за самите себе си) и някак пречистени.

автор: СЛАВА

Етикети: ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Аз съм във Фейсбук само защото се...

"Аз съм във Фейсбук само защото се нуждая от...

Министър в оставка замина...

Министърът на командировките, както наричат...

Няма коментари към тази новина !