Дългият уикенд, посветен на Деня на независимостта, който включва и следващия понеделник, е чудесен повод за разходки в България и по тази причина ви предлагаме няколко маршрута, които позволяват да видите онова, което е оценено като част от световното наследство в нашата страна.

Всъщност, Силистра неотдавна предложи всички обекти, които ЮНЕСКО е оценила с този бранд да се обединят. И да приканят българите, които не ги познават, а това е  огромната част от всички нас, да ги посетят, може и в общ маршрут.

Понеже вече сме представяли два от обектите – прекрасно поддържаната Боянската църква в София и отчайващо изглеждащия и нестегнат дори заради Европейската столица на културата стар град на Пловдив, решихме да ви заведем до другите планетарно оценени родни дестинации.

Започваме от Силистренския край в самия североизточен край на България, където е езерото Сребърна. То е прочуто най-вече с пеликаните. Но влиза в световното наследство на ЮНЕСКО не заради заради тях, а с невероятното разнообразие от птици – почти 180 вида.

Оказва се, че голямото езеро, проснало се на 600 хектара край Дунава, е възлова точка по пътя им Виа Понтика между Африка и Европа. Това важи за 80 от видовете, които са мигранти. 100-ина живят целогодишно край сребристите води на езерото или направо вътре в тях. По тази причина Сребърна неотдавна отбеляа 70 години от обявяването си за резерват и 35 от попадането си в списъка на ЮНЕСКО. В местния музей раздават на гостите бинокли, за да могат да наблюдават отблизо какво се случва, я има и телескопи по брега.

Освен за любителите на орнитологическия туризъм – милиони хора от цял свят пътуват непрекъснато, за да наблюдават и да слушат птици, Сребърна е супер дестинация за фотоваканции. Изобщо, езертата на севера – сред тях е и Дуранкулак недалеч, са прекрасни места за посещение във всички сезони, особено пък напролет.

Разходката дотам позволява да изкарате уикенда в две държави, понеже Сребърна е на границата с Румъния. Мнозина се разхождат до съседната държава дори само от любопитство да видят къде се живее по-добре – при комшиите или при нас. Фериботът до Кълъраш, спиран и пускан през годините, е целогодишен и прави курсове от 5 сутринта до полунощ на всеки половин час. Стига се за нещо като 15 минути. Ако сте пешеходци или велосипедисти няма да струва нищо, а с автомобил таксата е 8 евро. Самият град е на около 10 км, без да има някакви особени забележителности.
Силистра, която е само на 20-ина километра от езерото, сама по себе си също е интересна дестинация.

Може би един от най-малко познатите областни градове в България, тя има какво да покаже и за какво да разкаже. Името на града идва още от античността и е свързано с името на великата река, минаваща край града – Иструм, комбинирано с дума за крепост. И днес могат да се видят останките на някогашния Дуросторум. При това те са много красиви, защото са разположени сред поддържан парк на брега на Дунав. И е чудно място за селфита и всякакви фотографии.  Градът е възлов за областта Мизия и е любим на легендарния император Марк Аврелий. След това става важен център на християнството и още през 4-и век дава първите двама светци от нашите земи.

Затова епископът на Дръстър, както крепостта се нарича с влизането си в Славяно-българската държава, още преди покръстването става първи наш патриарх. Крепостта е толкова силна, че при Ивайло устоява на 3-месечна обсада от владеещите половината свят по онова време монголи. И удържа по-дълго от останалите големи градове в нашата държава, преди да падне под османска власт. Дръстър е дал и името на петзвездния хотел на града, разположен в парка, откъдето също може да се наблюдава приказният залез – запазена марка на Силистра според фотолюбителите. Градът има и турска крепост, играла важна роля в Кримската война, която е дело на немски архитект. Води се единствената изцяло съхранена от османското иго по нашите земи.

Римската гробница е друга основна забележителност на Силистра. Тя е интересна заради рисунките, които са запазени. Стенописите са реалистични и са много интересни за туристите. Градът се гордее и с останките на римска вила на 1900 години.