Рисуването на яйцата придобива характеристиките на ритуал. Първо, човек ги топва за сваряване в прочутата местна минерална вода – все пак това е спастолицата на Балканите от 270 години насам.

После, естествено сварените  в животворната течност основи за изографисване се багрят в местния исторически музей. Той се намира  в квартал Каменица, в някогашната сграда, посветена само на Вела Пеева, дала име на съюза на родопски села, какъвто представлява градът.

В Чепинския край, както е етнографското име на района, традицията за украсяване на яйца на най-големия християнски празник е стародавна. Те се изписват със специални писалки – механични или електрически, посредством разтопен пчелен восък. Всичко е био, всичко е органик.

Има си експерти, които помагат на ентусиастите да се пробват в този вид художество, след като са сварили в местната лековита термоминерална вода яйцата.

Много трябва да се внимава, защото най-старите и най-ценните експонати са на половин век. Представете си каква буквално убийствена миризма би предизвикало счупването им.

Така и така сте в историческия музей, ако не се интересувате от Вела Пеева, обърнете внимание на сбирката, посветена на най-големия син на Велинград. Това е великият български и световен оперен певец Николай Гяуров. Чудесен повод да си припомните или да научите за триумфите на велинградчанина в Скалата в Милано. Както и на другите първостепенни сцени на планетата. Ще видите оригинални негови костюми от ролите на ненадминатия бас от Скалата, специално изсечена за него монета в Австрия, която също е била в краката му. Вижте и етнографската изложба – освен християни и мюсюлмани, в този край и в този град живеят и малко познатите като етнос армъни.

Друго прочуто име от Велинград е на Езерото на крадците, както се превежда името на легендарната Клептуза. Освен най-големия карстов извор в България, оформен като езера с атракции като водни колела вътре и приятни заведения наоколо, в едноименния парк с прекрасен въздух от големите вечно зелени дървета, ще намерите и две тайни на Велинград, за които рядко се пише и се говори – точката на пресичане на 24-ия паралел и 42-ия меридиан и тракийското антично селище.  

От нашите предци, чийто код се оказа най-голям процент в българския ген, сме наследили традицията на правим вино. А във Велинград, в един от 7-те му петзвездни хотела, който се намира недалеч от Клептуза можете да се подложите на 70 минути винотерапия, която е отличена със световната награда за луксозен туризъм.

Балнеологията в този град непрекъснато се развива и, освен във вино, ще потопят тялото ви в мед и рози от Родопите и Тракия, докато ви правят масаж.

В града, където е отворен през 1933 г. описания тогава от българската преса като „първи плаж с минерална вода в Европа”, или със сигурност поне „първия плавателен басейн с минерална вода в България”. Днес в курорта има 75 открити и закрити басейна, пълни с най-голямото богаство на Велинград. Те са разположени не само в споменатите 7 петзвездни, в 15-те четиризвездни, но и в много от 3-звездните хотели, вилите, къщите за гости и други от над 220 места за настаняване в града, които предлагат добри условия за отдих според джоба на клиентите.

Можете да направите много разходки в планината, за да подишате кристалния родопски въздух, а можете да направите и кратки пътешествия с велосипед, кола или дори на прочутата теснолинейка, ако работи, която за 5 часа прави 125 км тур около планината в този неин дял, по време на които непрекъснато ще си задавате въпроса на класика: „Швейцария ли”.

Една от спирките е градът Септември – столицата на гроздовата ракия, до която с кола се стига от Велинград за нещо като половин час спокойно каране из завоите, като пътят минава през Варварските минерални бани. Приемаме пиенето на „грозданка”  за стародавна българска традиция. Истината е обаче, че тази традиция е само на половин век. За Новата 1969 г. правителството на Тодор Живков започва да я налага като основно питие.

Така тя измества сливовата ракия, която преди това е била много по-типичното питие за България. Баща на модерната гроздова ракия е академик Неделчо Неделчев. Въпреки че самият той е от Сливен, където обаче по онова време все още не се бутилира ракия, неговото име става марка на винпрома в град Септември. Цялото име на избата е „Научно - производствен лозаро – винарски комплекс”. И причината е, че освен академик Неделчев, който става бранд, там работи още един академик Стоев, член-кореспондент Кондарев и двама професори.