Галерия "Галерия" представя стихосбирката "Трохи за мъртва птица" в своето виртуално пространство до 1 октомври. Авторът Марий Росен е известен театрален режисьор и актьор, но е популярен също така като поет, текстописец и музикант.

Характерен за неговия поетичен стил е специфичният начин, по който поставя под въпрос форми и конвенции. Кратките неозаглавени стихове в „Трохи за мъртва птица“ звучат свързано – сякаш Марий доразвива едни и същи важни за него образи (птицата, камъка, сърцето), които присъстват и в предишната му дебютна книга „Каменните хвърчила“. Фокусът в неговите кристално чисти като изказ четиристишия или двустишия е върху момента на преобръщане – вътрешното става външно, външното се оказва отвътре, дълбината се превръща във връх, ръката е протегната към себе си...

Текстът изглежда по-скоро „чист“, отколкото „изчистен“ – създава впечатлението, че се е появил точно толкова пестелив, точен и минималистичен, колкото го четем. В интервю за БНР обаче Марий Росен признава, че дълго работи над всеки от стиховете.

"Трохи за мъртва птица" - най-новото от поезията на Марий Росен, беше публикувана в дигитална форма през пролетта на 2020 г. по време на извънредното положение. Художник е Александра Георгиева, а редактор – Люси Славянска. Настоящата изложба в „Галерия“ показва тази колекция като серия от изображения.

Проектът "Трохи за мъртва птица" е реализиран с подкрепата на Столична община, по инициативата "Солидарност в културата".

Като режисьор Марий Росен е пословичен с това, че обича да поставя театралните си спектакли в неконвенционални пространства – в частни домове, изоставени салони на пицарии, хипермаркети. Част от неговата поезия пък през 2015 г. беше публикувана върху керамика на студио Арт.Е.

Марий Росен е режисьор на спектаклите „Жираф", „Бели нощи" по Достоевски, „Сесил" от Жан Ануи, „О2" от Карл Джераси, „Пластилин" от Василий Сигарев, „Тест" от Елин Рахнев – всичките в Сатиричен театър „Алеко Константинов", „Отровата на театъра" от Рудолф Сирера, „Аз съм емоционално създание“ от Ева Енслър, „Очите на другите“ от Иван Димитров в Народен театър „Иван Вазов" и др.

За нестандартни театрални пространства създава спектаклите „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел (в стара неработеща пицария), за който получава награда „Икар 2015“ за най-добра режисура, и Shopping and fucking от Марк Рейвънхил (в супермаркет). В съавторство с режисьорката Валерия Вълчева Марий реализира независимите спектакли „Хамлет" (в скулптурното ателие на НХА) и „Ромео и Жулиета" по Шекспир, „200 000 години" по Чехов, както и авторския спектакъл „Дълбоко високо".

Марий Росен също така е част от групата Help Мe Jones заедно с музиканта Константин Тимошенко.

Източник: Монитор
Снимка: Яна Лозева