"Вашето управление доведе до безпрецедентни ракови образувания в социалната и икономическа тъкан на държавата, стигнахме до фасадната демокрация с руско-азиатски привкус, подхранвана от връзкарство и въпиеща некомпетентност. Но историята Ви гледа, а нейният съд е безпощаден!", написа творецът

Известният режисьор Галин Стоев - директор на Националния драматичен театър в Тулуза, Франция, написа отворено писмо до премиера Бойко Борисов, с което подкрепи протестите срещу правителството и остро критикува неговото управление.

"Вие не разбирате залозите на случващото се, освен разбира се тези, касаещи личните Ви интереси и тези на субектите, които обслужвате. И днес това неразбиране се трансформира в демагогия на тема политическа отговорност. Но все по-малко хора могат да ѝ повярват.

В годините на Вашето управление тази логика се просмука във всички нива на държавата чрез системно погазване на всякаква законност, чрез мрежа от обвързани фирми за предрешени държавни поръчки, изпълнени калпаво, заради пренасочени средства, чрез откровени кражби на успешни бизнеси, разпределяне на зони на влияние и балкански клиентелизъм.

Това ли е Вашият политически проект? Най-обикновена Cosa nostra или преведено на български « нашето си нещо, нашите интереси, нашия бизнес ». Това са само част от метастазите на Вашето управление, довело до безпрецедентни ракови образувания в социалната и икономическа тъкан на държавата. Ако организмът не задейства имунитета си, той е обречен на гибел. В момента българското общество, или поне най-будната му част, се бори за своето оцеляване", написа творецът.

Ето цялото му писмо:

"До Господин Бойко Борисов, министър-председател на Република България

25.08.2020

Господин Министър председател,

Обръщам се към Вас като гражданин. Артистът и човекът в мен трудно биха намерили пресечни точки с Вас. С това писмо се обръщам и към всички политици, които тайно или явно стоят зад Вашия проект за държавност.

В България повече от месец се случва нещо. Нещо, което Вие явно не разбирате или по-скоро не можете да разберете: Един неочакван изблик на социална енергия, който според предварителните Ви сметки би трябвало бързо да отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и безволие. Но той продължава по-дълго от предвижданото, въпреки сменящите се стратегии да го омаловажите или оклеветите. Защо става така?

COVID-19 доведе в домовете ни страха и паниката. Същите онези страх и паника, които Вие експлоатирахте с PR акции и с обиколки с джип, които освен да дадат своя дан за глобалното затопляне, демонстрираха и таланта Ви да превърнете дори песен от италианската съпротива в домашна чалга, допринасяйки, за кой ли път, за бетонирането на лошия вкус като единствено средство за легитимност в очите на електората. (пародията на "Бела чао" е македонска и в нея бе ползвана реплика на Борисов - б.р.) Представяхте свойствения си мачизъм като достойнство, с което ще погалите или пък отвъртите някой шамар там където трябва, но който ще Ви осигури това, което в психологията се нарича Стокхолмски синдром или с други думи парадоксалното привързване на жертвата към мъчителя си. Българинът от години живее в подобен психологически и физически тормоз и за плашещо голяма част от населението той се е превърнал в неизбежна нормалност. Това, което обаче пропуснахте да видите с идването на COVID-19 е, че той физически върна в родината огромно количество млади българи, а също и попречи на други такива да заминат да учат или работят навън.

Така се появи онази критична маса от образовани и мислещи мъже и жени,

които медийната империя на един местен олигарх презрително нарича «умните и красивите». Това извращаване на великолепната фраза на писателя Георги Господинов е само част от официализираното презрение като средство за диалог с опонента. Именно тази маса, за която всички бяхме убедени, че е окончателно затрита от културния геноцид на Вашата политика, сега е на улицата и, уверявам Ви, те не са нито толкова наивни, нито толкова неориентирани, както на Вас би ви се искало. И когато вече не можете да говорите от позицията на силата, презрението се превръща в подмазване, но никога в диалог, колкото и да се кълнете в обратното. Това в популярната психология се нарича пасивно-агресивен подход, който безотказно осигурява избягване на равнопоставеност в диалога и от там води до липса на такъв.

Според теорията на колапса, една система може да прекара години и години в натрупване на пасиви под видимата повърхност, които в един момент достигат нивото, от което процесите стават необратими. В края на 80-те и политици и граждани вече знаеха, че системата в България не функционира, но на никой не му и хрумваше, че тя може да бъде преобърната. Печално известната реплика за танковете издава този тип неадекватност. Онзи злощастен политик още не беше разбрал, че времената са се сменили. Вие също не разбирате залозите на случващото се, освен разбира се тези, касаещи личните Ви интереси и тези на субектите, които обслужвате. И днес това неразбиране се трансформира в демагогия на тема политическа отговорност. Но все по-малко хора могат да ѝ повярват. Оказа се, че критична маса, способна да обърне статуквото, все пак съществува и това е огромен шанс за иначе измъчения процес на демократизация, който толкова отдавна предъвкваме, че вече се изпразни от смисъл. А вие разчитате именно на това отсъствие на смисъл, на тази празнота и демагогия, защото се храните с тях.

Нищото поражда нищо и от нищото не произлиза нищо, освен примиренческата безнадеждност на обществото.