Една от най-обичаните поп-фолк изпълнителки говори откровено за работата, живота и любовта пред "Телеграф."

- Новият ви проект „Иди си“ е римейк на любима песен от миналото. Вие обаче успяхте да я изпеете по свой начин. Как се роди идеята за това парче?

- Тази идея се породи много отдавна – преди няколко години. Оказа се, че не само на мен много ми харесва, но също е любима песен на моя Цветин. Той я харесваше много, пускаше си я, когато си правим партита, и казваше, че това е песен за душата. Когато решихме да направя римейк, първото нещо, което трябваше да направим, бе да закупим правата на музиката, защото тя е гръцка, на Василис Карас. В последния момент разбрахме, че текстът е дело на колежката ми Деси, която я изпълни преди години. Много съм й благодарна, че даде съгласието си да я изпълня с този текст. Направих същата песен, със същия текст, но с нов аранжимент към 2020 г., който е дело на Diamond Beat Production.

- Бяхме свикнали да ви виждаме като жената хамелеон – всеки път различна, изненадвахте с какво ли не. Известно време като че ли се бяхте поспряла, сега отново сте тази Камелия - различната и провокативната.

- Да, наистина се бях поспряла. Един ден, седейки си вкъщи и разговаряйки с Цветин, който е неотлъчно до мен, си казах – правила съм това, и това, и това, а сега какво да направя... В разговора той ми каза: „Направи същото за новите потребители на тази музика, за младите“. Тогава всъщност осъзнах, че много често сме склонни да оставаме в миналото и да избягваме настоящето. Събуди се онази Камелия, която винаги си е била в мен. Така се породи идеята отново да започна да се променям, което ми носи голяма наслада.

- Имаше ли нещо интересно покрай снимките на видеото, някоя случка, която да споделите с нашите читатели?

- Това, че ни обещаха да има ток на кариерата, а нямаше и трябваше в последния момент да се реагира (смее се). Валери Милев слава Богу беше взел мерки преди моето идване. Същият ден беше много топъл, осигурили ми бяха палатка с климатик, но навън бе по-прохладно, отколкото в нея. Освен това трудно се ходи на токчета и дълги ботуши по камъни (смее се).

- Какви са вече отзивите, обратната връзка от феновете?

- Много приятно съм изненадана и очарована от факта, че коментарите в YouTube са много и всички са положителни. На пръстите на едната ръка се броят хората, които изказват обратно мнение, вероятно харесват по-стария вариант на песента, което аз уважавам. Повечето хора обожават тази песен и много я харесват в новия й прочит в осъвременена версия, харесват ритъма, китарите – цялото звучене. Толкова положителни коментари за моя песен мисля, че за първи път получавам. Изненадана съм, можеше да се оцени и на другата крайност. Песента все пак е позната...

- Преди две години предизвикахте фурор с песента със Сашо Роман „Името ти“. Сега и тази песен се възприема много добре. Смятате ли, че българинът изпитва потребност от типично стария стил звучене в попфолка?

- Със сигурност една част от българите изпитват носталгия по старото звучене, но младите си имат тяхното усещане за поп фолк и аз ги разбирам, колкото и на моменти да ме смущават някои неща, това все пак е новата вълна в жанра.

- В странно време живеем, тази пандемия ни върна доста назад. Вие самата как я преживявате?

- Казват, че тази година е година на сериозни промени. Вероятно във всеки един аспект – духовен, политически, финансов, приятелски взаимоотношения, кариери, музика. Може би това, което не е било чисто, а фалшиво, ще изчезне. Случващото се е ново, странно и за мен, не се различавам от хората. Така или иначе аз живея по-изолирано и не ми е липсвал много външният свят. Да не можеш да се видиш с приятел на кафе, на чай, не е добре. Излизането с маски е стресиращо. Почивах си, обмислях много неща, имах възможност да запиша няколко песни и да подготвя нови изненади. От 20-годишна не съм почивала, това беше първата ми дълга почивка. Имах повече време за майка ми, сещах се по-често за близките ми... Каквито и да бяха минусите, имаше и много плюсове.

- Дали пък Господ не ни праща послание?

- Природата и Вселената са по-мъдри от нас. Ние сме голямо цяло, но времето ни е много напрегнато, енергично и много агресивно. Това усещам и в попфолк музиката – много агресия. Балади отдавна не се чуват. Умерена песен няма шанс да влезе в дискотека. Всичко стана напористо – на всяка цена. Като че ли днешното е върхът, миналото да го заличим, унищожим – за нищо не става... А дали е така?! Тази загуба на приемственост, мекотата във взаимоотношенията ни изчезна. Нямаше как природата да не ни провокира, да ни накара да се осъзнаем.

- Говорим за агресия, в същото време споменаваме думата приятелство. Винаги сте била откровен човек, може ли да има приятелство между колеги?

- Категорично бих казала не. За да бъдат двама души приятели и в същото време колеги, те трябва да са много израснали като хора, като човешки същества вътрешно. При тях не трябва да има его. Не трябва да се състезаваме като жени, като изпълнителки – коя песен е по-харесвана от феновете, коя е по-успешна. Има ли го това, не е ли изчистено в зародиш, никога не може да има приятелство. Приятелството е чисто споделяне, подкрепа. То не е състезание.

- Можете ли да кажете, че Цветин освен мъжа до вас е и най-добрият ви приятел?

- Да, той е най-добрият ми приятел, защото за мен приятелството включва всичко. Да те познава един човек такъв, какъвто дори ти не се познаваш, да нямаш срам, да нямаш страх. Да се разкриеш, да се разтвориш емоционално в слабости, в трудности, в гняв – във всеки един момент да се разкриеш пред другия – това е приятелството. Да си сигурен, че той няма да злоупотреби с доверието ти, няма да ти навреди, че помощта и съветите му са чисти - това за мен е приятелство и аз го имам в очите на Цветин и в цялостното му присъствие в моя живот. Това е дълъг път, ние също сме имали трудни моменти с раздели. Всеки си има остри връхчета, които не е нужно да затъпяваш, а да напаснеш с другия така, че да не губиш себе си, но да не загубиш и човека, когото обичаш. И да не го наранят тези остри връхчета.

- Трябва ли да се правят компромиси, за да е успешна една връзка?

- Думата компромис няма място в любовта. В нея има разбиране. Когато има проблем, той се решава с говорене. Тогава любовта остава чиста. Потиснатостта тежи в теб, няма място за компромис. Да, болезнено е, тежко е, но има успех, няма загуба – учим се и успяваме.

- Кой прощава по-бързо при сериозен спор между вас с Цветин?

- Не обичам да мълча, гневна съм на момента, след което ми минава и мога да говоря. Цветин е в друга позиция – обича при определена ситуация да се затвори и мълчи. Това ме ядосваше, но накрая се напаснахме. Давам му възможност да мълчи и когато му премине, решаваме всичко с говорене.

- Коя зодия е той?

- Овен, а аз Козирог... Казват, че е невъзможно, добре, че не вярвам 100 процента на хороскопите (смее се).

- Кога да очакваме нещо ново от Камелия?

- Понеже имах възможност и да се наспя, и да потворя, смятам да бъда по-продуктивна и скоро да споделя нещо, което съм замислила като изненада.

- За какво мечтаете?

- Мечтая хората, които са в живота ми, да са живи и здрави. Хубаво е човек да има посока в живота си, всичко е много индивидуално. Аз имам своя си посока – и кариерно, и семейно. Единствено си пожелавам да съм жива и здрава. Много планове правехме, но сегашната ситуация ни стопира, научи ни да не мислим мащабно. Казвам си – спокойно, Камелия, утре, като се съмне, имаш посока, ще се случи това, което трябва да се случи. Ние даваме всичко от себе си и става това, което трябва да стане. Всички хора да са живи и здрави – тогава всички ще сме щастливи.

Източник: Monitor
Снимка: Виктория Сиракова