Последната новина от шоубизнеса е, че доста известни хора подготвят искове във връзка с автобиографията на Лили Иванова, озаглавена “Истината”, изд. Сиела, в която дори бегъл поглед открива немалко обиди и лъжи.

За българите: “Предлагали са ми да се махна от тук, да замина (б.р. в същата книга Иванова разказва за 6-годишиня си престой в ГДР и обяснява връщането си с липсата на повече работа там). Но какво да правиш – Родина (б.р. тук каламбурът е с популярния виц за глистите от ануса “Родина, сине, родина”).
“В България никой не се интересува от можещите. Това виждах и това ме преследваше през целия ми живот. Румънците ме уважиха, българите – не. В България – какво, общи тоалетни”.
“Колкото по-голям ставаш, толкова по-лошо за тебе в тази страна”.
“Бях чела в едно списание, че съм на 15-о място по популярност в България... Абе, я го духайте”.
“Българката става, не се изкъпва, не си измива косата”.
“Трамваите, колкото са символ на града”, толкова са комплекс на селяните”(б.р. певицата, както сама споменава “не е от Париж, а от Кубрат).

За колегите: “Има дебели певици – Берова (Стефка), Костова (Ваня), Христова (Йорданка)”.
“Певиците сега крещят като обезумели”. “Днес бодро разкрачените крака гарантират цялата кариера. Сега отключването на мечтата е отключване на краката. Певиците от едно време бяха наистина набедени в разврат, днешните обаче са баш.”
“Ние, дупедавците, ние влизаме на заден ход, без вазелин – наведени. Пеем техни песни и не се срамуваме (б.р. през първите 5 години от кариерата си Лили пее песни на Рита Павоне, а в същата нейна книга пише: “Излезе една наредба всички да пеем на български език. Малко не ми харесваше това”).

За Митко Щерев, Филмов композитор на столетието, автор на много хитове, които тя изпълнява: “Много държеше да се знае, че е композитор – болен е и до днес на тази тема”.“Същият Митко, тая нещастна, осъдена душа”. “Малък човек да видиш наежен, знаете какво е. Смешно изглежда. Опитва се да изглежда по-висок, а не става”.

За Тончо Русев, автор на много хитове, които тя изпълнява: “От композиторите се говореше, че Тончо Русев е бил ченге. Ходел и е доносничел за някои певци”.

За Преслава: “Трябва някой някой ден да опише проституцията на новите звезди. Водка с утеха, разбирате ли”.

За Йорданка Христова: “Е, има хора между нас като Йорданка Христова, с персонална пенсия от Стефан Данаилов, дадена за “особени заслуги”. Няма да мога да докарам до такива заслуги”.

За Бисер Киров: “Бисер Киров е “шайзе”. Нека всеки си го преведе” (б.р. от немски – “лайно”).

За Чочо Владовски, неин спътник, мъртъв: “С него ни водеха, че уж нещо бяхме гаджета, но много бързо разбрах, че там нещата не са наред. Това момче страшно много пиеше”.

За Здравко Радоев, който я въвежда в попгилдията: “Здравко Радоев, евреин, музикант”.

За Емил Димитров, единственият български композитор с песни за световни звезди като Далида и Алла Пугачова, звезда преди нея, мъртъв: “Мария (Косева),Васил,Емил точно в този ред виждаха в мен вече заплаха – за аплодисментите,ако щете. Но аз не им се дадох. Колкото повече Моцарт, толкова по-голям брой Салиери”.
“Емил ми поиска пари назаем в една сладкарница. Беше си ги забравил. Не само, че не ми ги върна, но на следващия ден пак ми поиска”.
“Всички знаеха за ориентацията на Емил, но никой не говореше”.
“Наистина правеше много глупости просто за реклама”.
“Пак започна да пие и това го довърши”.

За Ирина Чмихова, първата бг попзвезда, от която Лили чува и взема Камино: “Ирина Чмихова хъркаше”.

За Пилето, който й помага с 5 хил. да купи апартамент (тогава общо за 30 хил.), мъртъв: “Пилето обедня и дойде един ден да ми плаче, че очите му били зле и трябвало да си купи очила, спомням си, дадох му долари тогава. 200 или 300, не помня. Не съм ги търсила после. Не му напомних за лихвата. Нека господ да се разправя с тези неща.”

За Марин Бончев, своя първи и единствен официален биограф: “Какво нещастие е този човек”.

За Ангел Заберски, по чиито песни печели международни награди като най-ценната по нейно в Братислава: “Дребнавият човек си остава дребнав цял живот. Става дума за лош човек, злобен, той прави зло на всички и докато върши това зло пречи на себе си.”

За БГ Радио: “Бяха ми дали награда за това, че съм поощрила младите. Каква измислена глупост! Но у нас наградите са повод организаторите да вземат някой лев от спонсори. Това е, да сте чули друго?!”

За неофициалната биография: “Наех адвокат Марковски. Обаждам се, срещам се, показвам книгата(б.р.Марковски се обажда в редакцията на СЛАВА и получава оттам книгата преди да е излязла, дава я на певицата да я прочете). Започва делото. И се води вече пета година (б.р. годините са 3) – оня се крие. Той не си получава призовките и крие домашния си адрес. Там, където е уж редакцията, го няма. Не можеш да влезеш там (б.р. всъщност никой не се е крил, призовка е изпратена само на служебния адрес и е получена същия ден, почивен, 2 май 2006 г. Изпратена е в тогавашната редакция на СЛАВА, защото адресът е до болка познат на Иванова – ул.Цар Петър 10, апартаментът точно под онзи, в който певицата е живяла с Иван Пеев).