100 г. Мелина Меркури, 60 г. от Оскара на гръцката Лили Иванова, която основа Европейската столица н

21.07.2020 16:55 | Видян 1914 пъти

100 г. Мелина Меркури, 60 г. от Оскара на гръцката Лили Иванова, която основа Европейската столица н

1960 г. Лили Иванова започва кариерата си с 1 бяла рокличка и без прилични обувки. 1960 г. Мелина Меркури печели за вечния си хит Децата на Пирея Оскар за оригинална песен и наградата за женска роля в Кан, като същата година има номинация за Оскар за нея, има една от трите си номинации за Златен Глобус и една от двете си кандидатури за БАФТА, а по-късно и за приза Тони, когато е мюзикъл звезда на Бродуей. През октомври тази година Мария Амалия Меркури щеше да стане на 100 г. и да разказва удивителната история на своя живот. Понеже почива преди 26 г., ще я разкажем ние. Това е интересно най-малко заради сравнението между България и Гърция, актуално тези дни - и заради 2,5 пъти по-голямата сума европари за съседите ни при последното раздаване на картите в ЕС, но и защо българите са готови да минат през всички препятствия, за да намерят спокойствието и свободата на гръцкото Бяло, а не на нашето толкова модно по название Черно море... През паралела между Мелина Меркури и нещото като неин български аналог Лили Иванова голямата разлика е много, много отчетлива и разбираема....

Когато се появява на този свят на рождения ден на Слави Трифонов и Жан Клод Ван Дам 18 октомври, само че през 1920 г., бъдещата най-голяма легенда на Гърция е просто внучката на управлявалия 18 години като кмет родния й град - столицата Атина Спирос Меркурис и дъщерята на  сина му Стаматис Меркурис. От тях наследява страстта към политиката, към Атина и към Гърция, която ще следва цял живот и за която ще плати скъпо и прескъпо. През целия дълъг път, през който минава, нейният дядо винаги - жив или мъртъв, е човекът, с когото признава, че се равнява. На него е посветена и най-прочутата й френска песен Мелина, Мелинаки. Даже го споменава в нея. Точно той я нарича Мелинаки. В края на своята удивителна кариера тя се пробва като социалистически кандидат за поста му, но не успява да победи. Затова пък оставя на Атина, Гърция, Европа и света две удивителни идеи от кампанията си. Едната е за учредяването на титлата Европейска столица на културата, каквато миналата година беше нашият Пловдив - инициатива, преобразила не просто много градове на Стария континент, превърнала ги в туристически дестинации и носеща милиарди на техните хора, но и отворила изкуството към милиони, към открити пространства, към нови подиуми, сцени и дворци. Другата й идея и провеждането на нова олимпиада в родния й град, като тя смята за най-подходящо Столетието от първите игри през 1996 г. Парите на Кока Кола обче надделяват и Атланта взема състезанията. Но 8 години по-късно те все пак се провеждат в своята люлка - Атина. Мелина е починала 10 години по-рано и няма как да види тази своя мечта сбъдната.

В началото на своята човешка пътека Мелина не мисли за политика, а само за сцената. През 1944 г., насред Втората световна война, тя завършва Драма в школата към Националния театър. Скоро намира и първата си любов - богатия земевладелец Панос Харокопос, с когото има на финала му формален брак чак до 1962 г. В последните години тя живее, а след развода се и оженва за човека, който я прави с филма си Никога в неделя световна кино - и музикална звезда - Жул Дасен, бащата на световноизвестния певец Жо Дасен, известен с хитове като Шанз Елизе. Любовта между двамата пламва на фестивала в Кан, където тя участва с първата си кинороля в гръцкия филм Стела на режисьора на бъдещата световна класика Зорба. Двойката им, разбира се, е засенчена от друга възникнала на същото място по същото време звездна любов - на Грейс Кели и монакския княз Рение. Мелина и Жул трябва да изчакат не само развода на гъркинята, но и още малко време и се женят чак през 1966 г. Дори след раздялата с нея, която настъпва със смъртта й, американският французин продължава да живее в Атина до своя край преди 12 г. Любопитно е, че през 1994 г. умират и първата му съпруга - майката на Жо Дасен, и втората - Меркури...

Висока, смела и винаги с лична позиция, Мелина се изправя срещу хунтата - диктатурата на полковниците в Гърция, възцарила се с потиснически режим от 1967 до 1974 г. Самозабравили се от властта си, тираните й отнемат гръцкото гражданство и цялата собственост на нейната фамилия, а тя е принудена да емигрира в САЩ Франция, където успява да спаси и своя близък приятел - гениалния композитор и също символ на левицата Микис Теодоракис. Чието световноизвестно заради нейната кампания сиртаки озвучава с гласа си - нисък, уверен, режещ още от първата дума - Зорбаааа... Но тя не пиарства само творчеството на Теодоракис, а много повече съпротивата срещу хунтата в нейната родина. Когато й изгаят паспорта, тя заявява, а и изпява: "Родена съм гъркиня и ще си умра гъркиня, никой не може да ми го отнеме".

Когато хунтата пада и тя се завръща в Атина, се убеждава колко е вярна максимата, че никой не е пророк в собствената си страна. При първия опит да влезе в парламента и то в прочутата лично от нея по цял свят Пирея, Мелина остава на 33 гласа от парламента. Основателката на Пангръцкото социалистическо движение ПАСОК обаче и член на неговия Централен комитет не се отказва. През 1977 г. е депутатът, избран с най-висок брой гласове в цяла Гърция. Тя обаче трябва да изчака 4 години в опозиция, докато през 1981 г. влиза в кабинета на Андреас Папандреу като министър на културата. В този първи свой мандат ражда през 1983 г. и лансира идеята за Европейска столица на културата, приета от Европарламента през 1985 г. Любимата й Атина, която възпява в своя популярна песен като химн, е първата, удостоена с високата чест, а след смъртта на Мелина призът е наречен на нейно име. Световната организация за образование и култура ЮНЕСКО също й нарича награда. Успехът е толкова голям, че Меркури остава министър още 4 години. През 1988 г. тя развива идеята си за Европейска столица на културата, като още преди присъединяването осигурява финансиране за проекта Европейски месец на културата в град от страна в Източна Европа. В края на 90-те години такъв беше нашият Пловдив.

След един мандат в опозиция като депутат и неуспешната битка да стане кмет на Атина през 1990 г., Мелина отново става министър през 1993 г. и до смъртта си през 1994 г. Тя е много известна в България не само с песните си, но и с приятеските интервюта, които всеки път дава за Иван Гарелов година след година. Като министър тя води битки за връщане на мраморите от Партенона, пренесени от Британския музей в родината си. През 1986 г. тя води ожесточени спорове за това дори в прочутия с дебатите си Оксфордски съюз Възстановява много безценни стари сгради и цели квартали на своя град, като прекрасния и романтичен Плака под  Акропола, на чието възраждане посвещава живота си. Нейна е заслугжата за Атинската концертна зала и Византийския музей на Солун, както и за програмите за следдипломно надграждане на знанията на учителите, от което България например толкова има нужда сега.
Когато почива на 6 март 1994 г. в Нюйоркския раков център Мелина Меркури е най-известната гъркиня в света. Макар без собствени деца, тя е смятана за майка на цял един народ, което е върховната чест за нея, която неведнъж казва - искам да бъде като дядо ми, който не беше просто кмет, беше баща на моя роден град.

"Ако Гърция имаше глас, това щеше да бъде гласът на Мелина", пишат милионите деца на Пирея, Атина и цяла Елада един век след раждането на тази удивителна жена.

автор: СЛАВА

Етикети: ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Сиднейска Коледа: Фото на деня

Операта в Сидни, Австралия, е емблематичен архитектурен...

Подаръци за всички от сърце, Диор,...

Подаръци за всички от сърце, Диор, Париж: Фото на деня

Няма коментари към тази новина !