„Вие сигурно сте полудели”, със сигурност това е бил възгласът на мнозина, когато видяха как, навръх пандемията и затварянето на заведенията, претенциозният ресторант за азиатски фюжън Lili Pham се премести в края на март на жълтите павета, между Корсо и Арбат, срещу руската черква и зае мястото на испанско заведение за тапас, което така и не тръгна нещо като 6 години.

Големите витрини на някогашната галерия Кати в подножието на политбюровската кооперация откриват гледка към двуетажния ресторант, който беше преподреден в азиатски ретростил. От „испанското” минало са останали  шарените плочки на широкото стълбище, оригинално разделено с дървени колони. Стените са с лофт идея, сиреч внасят една доза американщина. Дебелата ламперия в маниера на старите класни заведения на Пекин, Хонконг, Сайгон създава добро предусещане за предстоящата среща с микса от кухни от Далечния Изток.

Особено при гледката на някои от масите с вътрешния им въртящ се кръг за компаниите, които си вземат по много неща и всеки пробва от всичко, съвсем в духа на азиатската традиция. И интериорно, и кулинарно Изтокът е представен без прекомерната показност на японските ни ресторанти, но и без простащината на китайските у нас. Странно е кога ли българските предприемачи най-накрая ще разберат, че и двата варианта спират предварително клиентите, които търсят вкуса на Азия, представен по един незадължаващ начин.

Е, намери се най-накрая и такъв пример, при това в центъра на центъра на София. Балансът, както се и полага на нещо азиатско, е постигнат. Това важи и за менюто. То е изпъстрено с китайски, тайски, японски, виетнамски, близкоизточни, но и европейски мотиви. Нашата комбинация от испанско гаспачо за старт и сьомга терияки, направена доста добре, се оказа доста приятна, освен съвсем реален фюжън. Разбира се, представена така, както се поднася и се очаква на вкус в Европа. Също важен баланс.