„Имаше един период, в който се дразнех от това, че ме сочеха с пръст заради сексуалната ми ориентация. Бяха написали дори, че съм бисексуален и не ме е срам от това. Така някои хора градяха журналистически кариери”. Това сподели легендата на българската музика Васил Найденов в предаването Неделята на NOVA.

Певецът призна, че известността не му харесва. „Когато ме ласкаят, не се чувствам много уютно. Колкото и награди да получаваш, по колкото и червени килими да минеш, ако не си трогнал хората, нищо няма смисъл”, споделя Найденов.

По думите му популярните хора са по-самотни. И си обяснява това с по-голямата им взискателност към хората около тях. Допълва, че е взискателен и към самия себе си – често се „самобичувал” и не винаги вярвал и харесвал онова, което прави.

„Без любов не може. Тя е онова, което те кара да правиш музика. Трудно е обаче да се съхранява във времето и да бъде като за първи път”, казва още легендата на родната естрада.

„Имало е моменти, в които съм искал да кажа „Край”, признава музикантът. И допълва, че Силвия Кацарова е човекът, който го е извадил от най-трудния сред тези моменти.

„Мечтая да бъда по-здрав, по-издръжлив, хората около мен да бъдат по-добри. Ще се радвам, ако самотните се чувстват като сред близки, когато идват на мои участия”, споделя още Васил Найденов.

„Преди дни пях със сина на Стораро. Когато един човек е талантлив и музикално грамотен, независимо, че пее попфолк, когато е музикално грамотен, когато познава стиловете, аз съм длъжен да помогна, ако мога. Резултатът беше добър”,коментира легендарният певец.

„Музиката е над всичко. Ние се делим – политически, сексуално, мисловно, материално. И си доказваме едни неща, като че ли ще живеем 200 века”, коментира още изпълнителят.

„Тази липса на уважение помежду ни и този изкристализирал тарикатлък – като че ли е най-важното качество. Имам чувството, че през цялото време трябва да скачаме висок скок. Прецених, че не си заслужава човек да бъде толкова амбициозен, толкова готов на всичко”, коментира още Васил Найденов.

„Много ме е яд като видя кадърно, пеещо момче или момиче, но ми идва да го ритна и да му кажа: „Мръдни, бе! Раздвижи се!”. Талантлив, но не отива напред, няма сърчице. Тази биоенергия е изключително важна. Понякога е по-добре да изпееш 5 фалшиви тона, но да имаш блясък в очите, да имаш атмосфера, защото хората го чакат това”, заяви още Васил Найденов.