Джейсън Сегел, познат на родния зрител от комедийния сериал "Как се запознах с майка ви", и комедианта Пол Руд прекараха доста време на път, за да промотират новия си проект "Обичам те човече". Комедията е оценена много високо от критиците, както и на сайта imdb.com, където получи 8 от възможни 10 точки, а гласувалите хора до момента са над 10 000.

Въпреки, че техните герои във филма са доста различни - Пол е завършена личност, докато Джейсън е свободен дух - в реалния живот те си приличат по много черти. Нека разберем малко повече за двамата от интервюто, направено от интернет медиата cinemablend.com по-долу.

Когато прочетохте сценария знаехте ли, че това ще е филмът, който ще снимате заедно?

Джейсън: Джон Хамбург (режисьора - б.р.) ни покани с Пол на обяд, за да прочетем сценария. Харесах го и когато се разбра, че и Пол ще участва ... Помислих си как винаги съм искал да работя с него и ето сега имам тази възможност.

Пол: Веднага щом го прочетох, разбрах, че искам да участвам. Познавам Джон от години и винаги съм мислел, че е велик сценарист, но с този сценарий просто надмина себе си. Даже бях изненадан, че все още не е правен такъв филм.

Джейсън: Друго, което харесах в сценария бе това, че в него липсва онзи циничен поглед към мъжете, които просто търсят приятелство с други мъже. Но със сигурност го няма и хомофобския елемент.

Пол: Сценарият не е толкова дребнав. Затова го харесах и аз.

Има ли много импровизации от ваша страна?

Пол: Има и то доста. Мисля, че благодарение на това, че сме работили заедно в миналото, започнахме да импровизираме, разбира се, ако ни позволяваше режисьорът. Има и някои сцени, които изобщо ги нямаше в сценария, като например тази с рибния ресторант. В сценария пишеше просто, че отиваме някъде, за да се опознаем. Всичко, което казваме и правим в тази сцена бе измислено на момента.

Джейсън: Единственият проблем със сцената бе, когато Джон ни каза, че приличаме на хора, които се харесват прекалено много. Изглеждало сякаш се познаваме от 10 години. Тогава ни се наложи да намалим темпото.

Трудно ли е да намираш приятели в шоубизнеса? Лично вие, бихте ли поддържали контакта с хора, с които сте работили преди, бихте ли ги запазили като приятели?

Пол: През последните няколко години бих казал "да". Също така, защото работим заедно вече няколко пъти.

Джейсън: Да, на нас ни харесва да вършим работата заедно и като резултат от това се опознаваме по-добре и разбираме, че всъщност наистина си прекарваме добре.

Искреният разговор за секс между момичетата във филма изненада доста мъжката аудитория.

Джейсън: Срамота, те не знаеха. Цялото това нещо с разговор между момичета, на заключена врата е тотален мит. Или поне за мъжете като нас с Пол и компанията ни. Това са жени, които са много много перверзни и говорят мръсотии за техни приятели. Когато аз се натъкнах на приятелки на бившата ми, те ме гледаха така сякаш искаха да кажат: "Знам всичко за теб!".

Героите ви базирани ли са на личността на някой друг?

Пол: Не се чувствам много по-различен от героя си. Но виждам и доста черти от Джон Хамбур в моя персонаж. Сякаш подчертава неудобните моменти от живота ми и после ги изигравам.

Какво бе усещането да играете със световноизвестния културист Луи Фериньо? И как влезе той в сценария?

Джейсън: Идеята отново бе на Джон. Много е смешно. Идеята е такава, че ако си посредник при продажба на недвижими имоти в Лос Анджелис има голяма възможност сред клиентите ти да попадне и някоя знаменитост. И кой друг би могъл да е това освен Лу Фериньо?

Той наистина ли има статуя на Хълк в дома си?

Джейсън: Не, не. Това е едно от невероятните неща, когато играеш с него. Той е такава легендарна фигура, че много често хората като него започват да се надценяват. А той е толкова забавен. Луи намери за много смешно това, че във филма на стената в къщата му имаше панталони на Хълк.

Каква бе атмосферата по време на снимките? Рашида (актриса) каза, че на DVD-то ще има доста сцени с вас как се кикотите.

Пол: Стигнахме и до това. Съсипах супер много кадри.

Джейсън: Кикотене не е правилният термин. Ние направо се счупвахме от смях

Пол: Имаше цяла ролка филм с една сцена, просто защото аз не можех да си кажа репликите правилно. Джон не режеше. А аз се смея, и плача, и се опитвам да се концентрирам. Той засне цяла ролка, а всъщност нищо не свършихме.

А как стана работата с Rush (рок групата - б.р.)?

Джейсън: Историята е такава, че Джон Хамбург е бил член на рок група в гимназията, която се казвала Luv Rhinos. Те правели само кавъри на Rush. Rush са група, която мъжете от едно цяло поколение обожават, а жените не я разбират. Не мисля, че това ще ги обиди, тъй като те си го знаят. Опитахме се да измислим и други групи, които да включим, но никоя не беше като Rush.

Момчета, разкажете ни, защо сложихте тези странни-пародиини костюми, с които се снимахте на корицата на списание Vanity Fair?

Пол: Наистина имах късмет като ми дадоха смокинга.

Шепнеше ли сладки неща в ухото на Сет (Сет Роугън - комедиен актьор, б.р.)?

Пол: Гушках се и се притисках във врата му. По едно време косата му влезе в устата ми.

Джейсън: Както знаете от филма "Да забравиш Сара Маршал", нямам нищо против да се разхождам гол. Тогава обаче имаше два проблема. Първият бе, че Vanity Fair се интересуваше само и единствено от продажбата на своите броеве. Вторият, бяхме твърде близо със Сет и Джона Хил, а както знаете от "Сара Маршал", това може да е опасно за Джона.