Най-добрият лекар си отиде

25.03.2020 17:58 | Видян 702 пъти

Най-добрият лекар си отиде

Мнозина откриха Здравка Евтимова покрай речта й на паметника на Левски на 19 февруари, а в нейния най-прочут разказ Кръв от къртица е историята на една отчаяна жена, която отива в магазин за домашни любимци като в магазин за надежда, за да спаси болния си син. И понеже стопанката на „магазинчето“, което днес би било затворено заради карантина и би отегчило Щаба с въпрос кога ли ще даде да се отвори, естествено няма кръв от къртица, собственичката дава от собствената си кръв. И спасява с надеждата в кръвта си момчето. Прочетете разказа, а аз пиша всичко това, защото си отиде един човек, който всеки ден вършеше това в живота.

Проф. Драган Бобев, който имаше най-отчайващата и най-обнадеждаващата работа на света: да спасява деца в онкохематологията – значи наука за рака и кръвта в превод.

Отиде си на 88 г. един от най-добрите и най-тъжните хора, които познавам. Срещнах го по най-мрачния повод в живота си: лекуваше майка ми, макар да не бе дете, защото беше най-добрият изобщо специалист по рака в България. Нищо, че нейният рак беше нелечим. Кръв от къртица...

Попитах го, тогава беше 77-годишен: „Докторе, не Ви ли идва много цялата тази болка, с която се сблъсквате всеки ден, защото раковоболните, особено дечицата, имат най-тъжните и най-отчаяните погледи на света, а никой нормален човек не може да понесе да вижда това. Особено всеки ден. По много пъти на ден. Повече от половин век“.
Той каза: „Моето момче, разбира се, че отдавна ми беше време да спра, но нямам на кого да оставя хората, които се нуждаят от моята помощ. Не ти трябва да знаеш, но всичките ми добри ученици вече не работят в България, остнаха двойкаджиите и тройкаджиите“. Беше известен с остротата си. Строг, но справделив. Добър, но безкрайно честен – и в диагнозите, и в отношенията.

Малко по-късно, понеже цялото отделение на „възрастната“ Хематология реши, че много му се празнува от 30 април до 9 май, няма да прави химиотерапии (както в Софиямед заради карантината на Домусчиев сега), а майка ми трябваше да има своята на 2 май, прекрасната й форма от Великден, постигната благодарение на Бобев, отиде на кино. Сринаха я. А аз напълно разбрах какво точно е имал предвид.

Седмици по-късно мама влезе в болницата, откъдето не излезе – освен веднъж, когато се опитаха да я изхвърлят, както вече тежеше 15 кг, от които 5 кг бе туморът. Смилиха се, само защото синът на пациентката е някакъв, поне да я откарат до Александровската болница, където полежа в интензивното няколко дни, преди оттам обратно да я командироват в Дървеница. Дни по-късно след тази неискана екскурзия майка ми почина.

За нея, която цял живот даваше кръв от къртица по Радиото и за Драган Бобев, който цял живот даваше кръв от къртица със своя лечителски талант, пиша тези думи.

За Надеждата, за отдадеността, за добрите хора, които ни заобикалят отвсякъде, докато сме или се правим на лоши и не ги забелязваме. За самозабравилите се генерали и щабове също го пиша: да прочетат, че даденото трябва да се използва за добро, за да се даде на хората смисъл на живота, а не да им се отнема.
Светла памет на мама и на проф. Бобев.

Борис Ангелов

автор: СЛАВА

Етикети:
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Филм-портрет за Кристо с тв премиера

Спомен за световно известния авангардист Кристо ще излъчи...

Адвокатът на Кайли Дженър скочи срещу...

Адвокатът Майкъл Къмп, който защитава интересите на...

Няма коментари към тази новина !