„Мнозина мислят, че работата на археолозите е само по полята и планините. Това съвсем не е така. Днес, затворени по къщите си, ние имаме възможност да осмислим откритото от нас и да го представим пред света. В това отношение великолепен пример е проучването на късносредновековния манастир в крепостта Урвич край София, който ние с доц. д-р Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов разкрихме през последните години. А сега, по време на пандемията, пишем финалната монография, където са събрани сензационните резултати от изследването“, обяви проф. д.и.н. Николай Овчаров.

Напоследък едни от най-интересните открития в българската археология се направиха в древния Урвич, чиито руини са само на десетина км от центъра на София по посока Самоков. През XIII-XIV в. той е бил важен средновековен град с мощна крепост и красиви църкви, изписани с чудни стенописи. Интересът към твърдината се подклажда от изключително важното сведение в „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. То гласи: „Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър. И 7 години стоял Иван Шишман покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода”.

В края на ХІV в. твърдината наистина става главна преграда към средновековния Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г., когато София е атакувана от османските турци. Неслучайно от района между София и Самоков е известен най-големият народен епос за героичната съпротива на цар Иван Шишман срещу османското нашествие.

Но може би най-интересният период на Урвич идва след ХV в., убеден е проф. Овчаров. Тогава около храма „Св. Илия” се развива голям манастир, проучен от неговия екип. От запад са разкрити трапезария, магерница (кухня), складове, а от юг – цяло крило жилищни помещения. Някога то е било на 2 етажа, но сега са оцелели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи. Помещенията се отоплявали със зидани печки в стените. На запад се оформя официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Множество монети, накити и керамика показват, че манастирът просперира през „тъмните векове” на османското робство. Големината му подсказва, че монасите са били не по-малко от 40-50, смята Овчаров.